13 най-нови произведения на Людмил Лазаров, създадени през последните две години, могат да се видят в столичната галерия „Арте“. Всъщност става дума за една и съща картина, която никога не може да бъде повторена. Нарисувана отново и отново, тя се превръща в нещо съвсем различно – в разговор за духа и живописта. Не случайно всяка серия произведения на Людмил Лазаров се появява след дълги паузи на търсене на идея. Творчеството на Людмил Лазаров не носи наративни елементи или актуални социално-политически коментари, с които медийното пространство е така пренатоварено, а художественото така често кокетира. Картината при Людмил Лазаров е обект, експресия на една индивидуалност, която трябва да бъде форсирана до екстрем. В един продължителен процес, който може да се определи като бавен експресионизъм, произведението излиза от класическата схема – повод – идея – изображение и се превръща в авторски отпечатък, манускрипт, в чиято единствено видима страница прозират или се наслагват следите от всички останали. Лазаров завършва НХА, специалност живопис, в класа на проф. Иван Кирков. След промените през 1989 г. заминава за Париж, където живее и твори до 2004 г. Там работи с галериста Бернард Фили, който излага български и руски художници в галерията си близо до Монмартър. През 2006 г. Людмил Лазаров провокира почитателите на съвременната живопис с изложбата си в галерия „Арте”, където излага серия картини на голо мъжко тяло. Последователните кадри на събуваща се и обуваща мъжка фигура са стъписващо реалистични. Серията парадоксално носи заглавието "Тоалет". От същата изложба публиката помни и знаковата серия „Минувачи” – освен нестандартния вертикален формат на картините, изобразяващи силуети, авторът използва и оригинална техника – многократно наслагване на маслени бои върху платно. Такава е техниката и в новата му експозиция.