С възторжен аплауз развълнуваната публика, изправена на крака, посрещна премиерата на най-новата постановка в Музикалния театър – “Веселата вдовица” на Франц Лехар. В навечерието на Великден руски постановъчен екип – гост- режисьорът от Московската оперета Инара Гулиева и диригентът Игор Богданов, възкресиха любимото оперетно заглавие на знаменития унгарски класик. Сред пълния салон бяха и председателят на настоятелството на театъра проф. Александър Джеров със съпругата си, култовата оперетна звезда Людмила Чешмеджиева, оперната прима Людмила Хаджиева, емблематичната маестра Росица Баталова.
Мотор на творческия проект е артистичният директор Мариана Арсенова, която, съпровождайки министър Вежди Рашидов по време на визитата му в руската столица преди месеци, успява да убеди Инара Гулиева да постави едно от емблематичните оперетни заглавия в София.
Руската актриса и режисьор прави свой специфичен прочит на пиесата. Оперетата започва новаторски - с привнесения към творбата на Лехар чужд музикален номер “Краченца”, който се използва като интермедия и между второ и трето действие. Знаменитият дует на Главари и Данило на самия финал на творбата е изместен в първо действие, а поддържащият образ на Никош е развит до степен на равнопоставеност на главните персонажи. Въпреки своята режисьорска дързост Инара Гулиева счита себе си за творец, който отстоява класическата естетика в изкуството. Казва, че любовта е водещата линия както за жанра, така и за самата постановка. Работи с актьорите настойчиво, до педантичност в полирането на детайлите, като остава в координатната система на комизма, без да акцентира на фарса или амплитудния мелодраматизъм на театралното действие.
Убедителните титуляри в премиерния състав - Добрина Икономова и Богомил Спиров, бяха конкурирани успешно на втората премиера от бляскавото и елегантно изпълнение на Мариана Арсенова (като Хана Главари), наред с искрения и неподправен образ, изграден от Марчо Апостолов (граф Данило). Сценичният предпоставен хепиенд за Камий де Росийон (Стефан Петков) и Валансиен (дебютантката Екатерина Куприевская) бе подплатен и с вокалната плътност на образите. Катерина Тупарова, която се представи на първия спектакъл, моделира щрихите и трелите в гласа си стабилно и с личен почерк.
Николай Борисов (той ще постави “Бал в Савоя”) налага своя специфичен атрактивен стил (Барон Зета), а актьорското превъплъщение на Александър Мутафчийски (Никош) е изключително ярко. Колоритът, класическата линия и умереното дозиране при Христо Сарафов (Барон Зета) и шаржовият пластичен усет на Румен Григоров им осигуриха място в първия спектакъл.
Диригентът постановчик Игор Богданов води умело и прецизно оркестъра, като изгражда фразите, темпата и динамичните контрасти, верен на музикалната драматургия на нововиенската естетика. Балансът и звучността са смес от естествената акустична среда и елегантната подкрепа на електронната техника. Костюмите са изключително атрактивни и красиви. Декорът - реализиран чрез печат на багрите, е рационално мобилен. Многофункционалната въртяща се врата - арка в центъра и употребата на малки конструкции от платформи на колела, които се превръщат в инструмент за прекрояване на сценичното пространство, са сполучливо решение.
В хореографията си Катя Богданова е разчела и интерпретирала находчиво кодираните инвенции на музикалната партитура, която представлява букет от славянски ритми и напеви, градиращи от славянската мазурка, съпътстваща появата на Хана Главари, преминаваща през доминиращия пулс на грациозния валс, достигащ до горещите градуси на канкана в трето действие.
Най-новата продукция на оперетата трасира развитието на един труден, но успешен сезон за артисти и мениджмънт в усилията им театърът да устои на предизвикателствата на времето.