Габриел Гарсия Маркес вече не познава приятелите си. Почти напълно е загубил паметта си. Това съобщава Плинио Апулейо Мендоса, негов близък приятел, пред сайта Kien&ke,
В интервю за сайта Плинио Апулейо Мендоса споделя впечатленията си от последните разговори, които е имал с писателя: „Обадих се по телефона. Не отговори той, а жена му Мерседес. Поисках да говоря с него, тя му даде слушалката. Габо непрекъснато повтаряше : „Как си, кога ще дойдеш, какво правиш?“ С наши общи приятели сме на мнение, че той наистина не е добре. И тях ги пита все същото. Значи той не познава кой му се обажда, не се сеща за името на човека от другата страна на жицата, той просто повтаря два- три еднакви въпроса. Той не казва: „Не те познавам, кой си ти?“, а само повтаря: „Как си, кога ще дойдеш“? Много, много съм притеснен за него. Габо ми е особено скъп приятел.“ Не е тайна, че в медиите вече плъзва и слухът, че Габриел Гарсия Маркес е болен от Алцхаймер, болестта, от която няма спасение. Бавно губиш ума си, слабееш, а след това – и живота си.
Плинио Апулейо Мендоса и Габриел Гарсия Маркес са особено близки приятели. Което не означава, че не са водили спорове на политическа тема. Плинио разкрива малко познат факт от житието на писателя: „Винаги сме спорили заради приятелството му с Фидел Кастро. Но това беше спор, воден с чувство за хумор. Малцина знаят, че Габриел Гарсия Маркес, който официално поддържаше Кастро, е помагал на хора да напуснат Куба. Как ставаше това? Обаждам му се по телефона и му казвам: „Габо, помогни. Става дума за човек, осъден на 20 години затвор в Куба.“ А Габо отговаря: Чакай бе, ще помогнем.“ И след известно време същият този затворник е пуснат на свобода и емигрира. Габо помогна на много осъдени кубинци да напуснат острова, включително и на известния Норберто Фуентес. И още един случай ще разкажа. Срещам се в Португалия с един журналист, приятел мой, а той ми се оплаква: „По дяволите, аз съм кубинец. Емигрант съм. Майка ми е на 80 години, живее в Куба, през две години я пускаха да ми гостува. А сега не я пускат. Можеш ли да помогнеш?“ Е, да, мога да помогна – обаждам се на Габриел Гарсия Маркес и... след осем дни възрастната майка заминава за Португалия.“
Здравето на Габриел Гарсия Маркес е нестабилно от доста време. Бавно, но сигурно той се влошава. Отказа се да продължи спомените си, въпреки че бе декларирал, че ще пише трилогия. Излезе само първият том, озаглавен Vivir para contarla. Габо преживя изключително тежко смъртта на брат си, който почина през 2001-ва. А преди това, както е известно, писателят прекара тежко заболяване от рак на лимфните възли.
През 2007-а, когато Конгресът на испанския език в Картахена де Индияс тържествено отбеляза 40 години от публикуването на „Сто години самота“, великият писател се появи свеж, усмихнат, и много, много щастлив. Само че всички, които проследиха събитието, си дадоха сметка, че Маркес не се изказа нито веднъж, че не даде съгласие за нито едно интервю. Още тогава плъзнаха слуховете за влошеното здравословно състояние на нобелиста. Малко по-късно британецът Джералд Мартин написа официалната биография на Гарсия Маркес, озаглавена „Един живот“ (Una vida), в която също се промъкна новината за тежката болест на писателя. Ето какво пише Джералд Мартин в книгата: „С точни предварителни записки бе в състояние да си спомни голяма част от преживяното в миналото, но не и заглавията на своите романи, както и да поддържа нормален разговор, дори занимателен.“
Преди година в медиите плъзна слухът, че Габриел Гарсия Маркес е на смъртно легло в Париж. Жена му Мерседес и литературният му агент Кармен Балселс опровергаха слуха и заявиха, че писателят е у дома си в Мексико. Преди няколко месеца семейството разпространи и снимка от 85-годишния юбилей на писателя, честван у дома.
Неотдавна книгите на Габриел Гарсия Маркес отново започнаха да излизат на български език. Литературният агент на писателя г-жа Кармен Балселс повери издаването на творбите на изд. „Лъчезар Минчев“. Преди това над българските издателства тегнеше забрана за творчеството на Габриел Гарсия Маркес, вероятно заради пиратски издания.