Творчеството на Буян Филчев се проявява в множество формални, технологични, функционални и видови направления (рисунка, печатна и компютърна графика, колаж, живопис, книжен дизайн), но заедно с това демонстрира впечатляваща цялостнот, органичност и монолитност. „Стилът – това е човекът”, беше казал някога френският критик и поет Сент Бьов. Не случайно си спомням за тези думи сега, когато разглеждам творбите, включени в настоящия каталог. За сетен път установявам, че за автора процесът на рисуване е непосредствена вътрешна необходимост, спонтанен изказ на таланта, непреднамерена, естествена проява на виртуозното му художническо майсторство, но заедно с това и дълбок, промислен израз на фундаменталните отношения между човека и Всемира, неговата собствена, неповторима точка на съприкосновение с Божественото начало. Трудно ще открием, ако въобще това е възможно, случаен щрих, произволно разлято петно или немотивиран цвят в неговите творби. Всеки елемент е на мястото си, грижливо композиран и взаимосвързан с останалите, произведението е сложно оркестрирано, тънко уравновесено. Но показателно – едновременно с всичко останало то запазва и неповторимото удоволствие от креативния акт на пластическото себеизразяване.
Тези особености на творческия натюрел и на художествените опуси на Буян Филчев се дължат на факта, че авторът в пълна степен притежава две измежду най-важните качества на стойностния и автентичен художник – определен, кристализирал през годините пластичен мироглед и изключително висок професионализъм. Талантът, както се казва, е от Бога, но другото се постига с непрестанна, упорита и целенасочена работа, с постоянно обогатяване на познанията и със стремеж към духовно усъвършенстване, както и доколкото ни позволяват условията, в които живеем и при които вършим своята ежедневна работа. 
    Мога лично да свидетелствам, че авторът е изминал, в логична последователност, стъпка по стъпка, всички основни етапи на художническото си съзряване – от импровизираната рисунка до компютърната графика и колажа.
Буян Филчев е художник, който по естествен начин съумява да „удържи” в пределите на отделната творба изключително голямото разнообразие от противоположности, които тя обикновено съдържа. По същия начин, по който и светът, в който живеем е изтъкан от милиарди различни нишки, и художественото произведение представлява всеки път уникално и неповторимо единство от безкрайно много компоненти – от ръкотворно и технологично, от имперсонално и колективно естество, от субективни усещания и от колективна памет и какво ли не още. Често пъти гладката материална субстанция и релефната фктура, абстрактният цвят и натуроподобния мотив, проблематичното съжителство на които се оказва възможно единствено и само благодарение на художническия талант на автора и на неговата творческа интуиция, функционират в една странна, противоречиво-парадоксална и заедно с това удивително завършена „стререокартина”, чиито неспирно  усложняващ се пространствен и композиционен строеж всъщност представлява визуално-пластичният еквивалент на някои от основополагащите въпроси на битието, на материята и на духа.