Биографичната книга „Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков” (2012), чийто съавтори са Силвия Вачкова, Мартина Вачкова и Юрий Дачев, ще бъде представена на 22 септември, неделя, в Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” . Премиерата в австрийската столица ще се състои от 17.00 ч. в Зала № 1 на галерия „Партер” (1030 Wien, Parkgasse 18). Почитателите на големия български актьор ще могат да се срещнат с неговата дъщеря - актрисата Мартина Вачкова, и с театралния критик Юрий Дачев, който е описал в книгата нейните и на нейната майка спомени, съобщават от културния институт във Facebook.

Григор Вачков е „…обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на тази книга…Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания за големия български актьор събират надежда, че „последното лято” на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: „При мен всичко беше просто!”, казват от издателска къща „Жанет 45”, с чието лого излезе книгата.

В „Пратеник на мъжки времена...” са включени подробни списъци с филмовите и театрални роли на Григор Вачков. В изданието са публикувани много снимки от личния архив на семейството, на приятелите и колегите на великия актьор, който обичаше да казва: „Щом телефонът вкъщи звъни, щом те търсят приятели, значи те обичат, значи си добър човек!” Книгата е посветена на 80-годишнината от рождението на Григор Вачков, а авторите й са признателни на всички, които „честно и обичливо, с написани или изречени думи”, са помогнали за създаването й.

Григор Вачков е роден на 26 май 1932 г. в Трънчовица, Плевенска област. Завършва ВИТИЗ през 1955 г. Кариерата на Гришата, както го наричат колегите му, започва в трупата на Държавния сатиричен театър още от самото му основаване. Дебютира в киното е през 1959 г., когато изпълнява поддържащата роля на монтьор в работилница във филма „Звезди” (Sterne) на режисьора Конрад Волф (Konrad Wolf; 1925-1982) и по сценарий на Анжел Вагенщайн.

Един от най-популярните образи на Григор Вачков е като Митко Бомбата (кап. Димитър Бомбов) от телевизионния сериал „На всеки километър” (1967-1971). Своеобразна кулминация на неговия актьорски талант са превъплъщенията му във филмите „Последно лято” (1974) на режисьора Христо Христов (1926-2007), в който с ролята на Иван Ефрейторов печели Златен медал за мъжка роля от Кинофестивала в Сан Ремо през същата година - лентата е отличена и с Награда за най-добър чуждестранен филм в Атланта и със Специална награда на журито на МКФ на младото кино в Тулон, Франция (1975); както и като Банко в кинокласиката „Мъжки времена” на режисьора Едуард Захариев (1938-1996), създаден по разкази на Николай Хайтов (1919-2002) - Награда за мъжка роля на Григор Вачков и награда за женска роля на Мариана Димитрова (като Елица) от Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1978 г.

Последният филм, в който участва актьорът, е киноепопеята „Мера според мера” (1981) на режисьора Георги Дюлгеров. В екранизацията по безсмъртната творба на Свобода Бъчварова (1925-2012) - „Литургия за Илинден” (1977), Вачков изпълнява ролята на Апостол войвода, но така и не успява да я довърши.

След многобройни участия във великолепни театрални постановки като „Суматоха”, „Вражалец”, „Юнаци с умни калпаци”, „Лазарица”..., и след 44 филма, сред които са образци на българското киноизкуство като „Хитър Петър” (1960) - реж. Стефан Сърчаджиев (1912-1965), „Бялата стая” (1968) - реж. Методи Андонов (1932-1974), „Тютюн” (1961) - реж. Никола Корабов (1928), и др., Григор Вачков напусна този свят на 18 март 1980 г.

След представянето на книгата в Дом „Витгенщайн” ще бъде излъчен и мюзикъла „Ние, духовата музика” (1973), чийто режисьор е Младен Младенов, а сценарист Йордан Радичков, допълват от БКИ. В любимия на поколения наши сънародници спектакъл, продукция на Българска национална телевизия, участват светилата на българския комедиен театър и кино Григор Вачков, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Константин Коцев, Никола Анастасов, Иван Обретенов и др.

…Членовете на селската духова музика постепенно се събират на площада. Започват разговор, в който всеки хвали своя инструмент. Всеки техен спомен е свързан с определена музика, която те изпълняват за радост на събралите се хора. Към музикантите се присъединяват и певци в съревнование с трима гайдари. Основни конкуренти на духовия оркестър са младежите, създали модерен джазбенд. След като спомените на оркестрантите са ги превели през ритмите на марша, фолклора, валса и румбата, те решават да изпробват силите си и в модерната музика. Джазовите ритми се сливат в надсвирване с духовия оркестър докато накрая музиката се слива в общ поток...