Издателство „Захарий Стоянов” пусна на книжния печат три тома на Станка Пенчева - една от най-популярните и най-обичаните български поетеси - заради нейната нежна, фина, лъчезарна, мъдра и благодатна поезия. Първият том „Лирика” представя поетичното творчество на Станка Пенчева, избрано от годините 1964-2012 г. Във втория том „Лирика. Малки прози” поетесата е събрала стихове от известните й стихосбирки „Къща от думи” (1995), „Старомодни стихове” (2000), „Отвън-отвътре” (2002), „Предверие” (2005), „Перо от дух” (2011) и „Последни стихотворения”(2012). И както казва Найден Вълчев, тези поетични книги са пълни с изповеди и заклинания: любовни терзания, поетични креда, ябълкови градини, горчиви раздели, житейски рисунки, признания и дисекции. Третият том съдържа уловими и неуловими сенки от спомените: „Баща ми”, „Из моя селски бележник”, „Майка ми” и прозаичните фрагменти „Стружки”. Трите книги носят белезите на връщане към миналото, на ретроспектива и осмисляне на сътвореното. Поетесата е безжалостно откровена: „Надявам се, че този мой обратен поглед не е само старческо бягство от тъгата на днешния ден. Може би той е опит да разбера нещо за себе си и за моето поколение. Мисля си: оня вечен въпрос на човечеството – „Кои сме, откъде идваме, накъде отиваме” – си задава поне веднъж в живота и всеки отделен човек. Тази книга е опит да отговори на моето „Откъде идвам?”.
Родената в Сливен през 1929 г. Станка Пенчева влиза в поезията още като дете – първите й публикации са в детския вестник „Изгрев” през 1941 г., а в централния печат дебютира през 1946 г. Дебютната й стихосбирка „Пълнолетие” излиза през 1952 г. И оттогава голямата поетеса обогати българската литература с още 36 книги – със стихове, публицистика, документална проза и повести за деца.
В едно от интервютата си напоследък Станка Пенчева заяви: „Словото олекна, даже драскотини не оставя. Всичко може да се каже и напише свободно, но после – нищо.” Това проявено неверие към силата на художественото слово сигурно има основание в днешното бездуховно време, но все още за мнозина поезията е утеха, наслада и необходимост, особено когато се е родила от майсторка на лирическите пулсации, характерни с безпощадна искреност, изповедност и антипатетична нагласа. Станка Пенчева е поетесата, която не обича да гледа сухи цветя и празни чаши, която обяснява любовта си така: „Все едно, че пиша / върху водата…”