„Лавандулови момичета“, сценична адаптация от Шон Маккена по филмовия сценарий на Чарлс Данс, създаден по разказа на Уилям Джон Лок Ladies in lavender (1908). Превод Златна Костова, режисьор Стоян Радев Ге.К., художник Борис Далчев, композитор Калин Николов. Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, премиера – 27 и 28 март 2025 г.
През 2004 г. британският актьор Чарлс Данс прави своя дебют като сценарист и режисьор на филма „Дами в лилаво“. Ролите на дамите Джанет и Урсула са поверени на актрисите Маги Смит и Джуди Денч. След 20 години актьорът Стоян Радев режисира сценичната адаптация на Шон Маккена. Отколешната мечта на варненския артист да интерпретира филма с театрални средства се сбъдна на сцената във Филиала на театъра. Камерната творба изисква да сме притихнали, не търси мащабни решения.
Сестрите Джанет и Урсула откриват корабокрушенец. Оказва се, че спасеният младеж е поляк и свири прекрасно на цигулка. Внезапно се събуждат чувства, проблясва непредсказуема любов… Върху сцената е разположена конструкция, която ни приканва да надзърнем в дома на сестрите. Приятна е илюзията за уют и сигурност. В отделните части на къщата зрителят открива кътчета на споделени тайни, спомени, шепоти и негата по отминалото време. Художникът Борис Далчев се е постарал с вкус към детайла да ни въведе в миналото столетие, в живота на обикновените хора от Корнуол, предчувстващи наближаващата война. С музиката на Калин Николов и вокалите на Деница Серафим пътешестваме в техния свят.
В суровия юг на Англия, където скалите мият върховете си в слънчева светлина и морска пяна – там някъде, на брега на морето, е домът на Джанет (Веселина Михалкова) и Урсула (Даниела Викторова). Обичайният ритъм в него е нарушен от появата на Андреа Маровски (Недялко Стефанов). Сестрите го намират и лекуват под ръководството на д-р Мед (Симеон Лютаков). Доркас (Гергана Арнаудова) и безмълвната Мери (Милена Кънева) обгрижват чужденеца и докато организмът му укрепва, Андреа неусетно се превръща в атракция за малката общност. Талантът му на цигулар е оценен от художничката Олга, наела къща в близост, тя е посредникът, с чиято помощ се прекъсва връзката между реалност и блянове в дома на сестрите.
Всеки живее в своя малък и удобен свят – появата на Андреа разклаща статуквото, но и го затвърждава, защото сестрите не искат да напуснат познатото. Макар и да знаят, че Андреа все някога ще си тръгне, те сякаш затварят очи пред очевидното – чужденецът събужда забравени трепети, подарява им ново усещане за живот.
Сестрите Удингтън са „лавандулови момичета“ – запазили са най-ценните вещи на любимите хора в сандък с лавандула. Сакото, пижамата, ризата на бащата или пък на годеника на Джанет, загинал в Първата световна война, получават втори живот с успокояващото ухание. Двете сестри споделят своя съкровен свят, те обличат Андреа с дрехите на любимите си хора и по този начин възраждат обичта, преосмислят чувствата.
„Лавандулови момичета“, фотография Тони Перец
Какво повече ни носи спектакълът в сравнение с филма? Киното борави с визия, с картини, ракурси, докато в театъра словото е водещият компонент. Определено спектакълът е успешен заради трогателната история, която се поддържа с игра, музика, сценография, режисура. Решенията в режисурата не са откривателски или пък модерни, т.е. в този спектакъл няма шок, гърч, шум, а точно обратното, от което, струва ми се, все повече зрителят има нужда: тиха обич като топла пролетна вечер, предчувстваща първите стъпки на лятото.
Безмълвната Мери на Милена Кънева излъчва невинността на дете. Андреа на Недялко Стефанов в някои епизоди е инфантилно нерешителен, сякаш героят му не може да реши какво точно иска – да остане или да замине. Изтънченото сияние на Олга (Сияна Начева), палавата закачливост на доктор Мед (Симеон Лютаков), остроумната Доркас на Гергана Арнаудова, строгата, но добродетелна Джанет на Веселина Михалкова и разбира се, Урсула на Даниела Викторова, която трепти след появата на Андреа, в този ансамбъл няма място за фалш.
Край брега на морето, където облаците са тронове на ангелите, живеят хора с широки сърца. Те са естествени в чувствата, мислите и в делата си – „Лавандулови момичета“ е светла приказка за съзидателната обич към ближния.
