Вълшебните приказки са особено привлекателни за творците в кукленото изкуство. Сюжетите на разказвачи като Е. Т. А. Хофман, Вилхелм Хауф и Ханс Андерсен са в основата на едни от най-оригиналните интерпретации в съвременния театър.
„Дивите лебеди“ по Андерсен е най-новата премиера в Младежки театър „Николай Бинев”. Режисурата и драматизацията са на младата Анна-Валерия Гостанян, която успешно се налага като сериозен и интересен творец (актриса, кукловод и режисьор). Всъщност първият ѝ професионален спектакъл през 2022 г. като режисьор е отново по текст на Андерсен – „Малката кибритопродавачка“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“ (все още в програмата му). Той е отличен с две номинации за Националните награди Икар – за цялостен спектакъл и за сценографията на Наталия Гочева. Още тогава прави впечатление деликатният, фин театрален език на спектакъла, в който сякаш реално оживява поетичният свят на клетото малко момиченце. Следващите ѝ представления, отново в екип със сценографката Наталия Гочева и композитора Пламен Петков (Mensa) в Куклен театър „Георги Митев – Жоро“ – Ямбол („Пипи Дългото чорапче“), в Куклен театър – Стара Загора („Парченце от Луната“, неин авторски текст) и в Куклен театър – Пловдив („Мечо Пух“), също не остават незабелязани от критическата гилдия и носят на Анна-Валерия Гостанян номинации и отличия на фестивали и форуми.
„Дивите лебеди“, фотография Гергана Дамянова
В драматизацията на „Дивите лебеди“ в превода на Владимир Старирадев тя е съумяла внимателно да разгърне сюжета и да открие онези важни характеристики и взаимоотношения на персонажите, които да провокират детската логика на възприемане и разказване. В полза на интересната фабула режисьорката включва допълнителни ситуации и нюанси, без ни най-малко да измести акцента от основната линия. Пресъздадена динамично, лаконично и просто, историята на Елиза, която изплита ризи от коприва, за да освободи братята си, омагьосани от злата мащеха в лебеди, се превръща в лек, забавен и фееричен спектакъл – територия на магически ефекти, ловки и сръчни трансформации, мигновени промени и фарсови моменти.
Високата степен на условност на декора (сценография Наталия Гочева) допринася за това на преден план във визуалния образ на спектакъла да изпъкнат детайлно изваяните и подробно разработени човешки и животински фигуративни кукли. В тях е търсено натуроподобие на формите и обемите, стремеж към естествено движение и реалистичен мизансцен, което активизира съпричастието към изпълнената с перипетии съдба на героите. Сякаш с началото на спектакъла зрителите са поканени на примамливо пътешествие в уютно време-пространство, познато от книжните илюстрации на Либико Марайа. Красивите, изящни кукли съчетават различни технологични системи. Чистосърдечната и добродушна Елиза и нейните благородни братя-лебеди са представени с вид естрадни и механични кукли, което дава възможност за прецизно изградени движения и кукловодене от страна на актьорите на Младежкия театър София Трейман, Венцеслав Димитров, Ивелин Николов, Игор Коробко. В жив план са представени образите на наивния добър крал (Кънчо Кънев) и на злата мащехата – в ролята е Ярослава Павлова. Естествено, най-голям интерес от страна на детската аудитория предизвикват „лошите“ герои, а актрисата се справя блестящо с преекспонирания образ на завистливата, алчна и подла царица. Присъства и фарсово-комедиен момент с привнесен персонаж на жабок-принц, сменящ своята физическа форма, но не и темперамента си (и в двата случая – Димитър Иванов-Мич).
„Дивите лебеди“, фотография Гергана Дамянова
Автор на музиката към спектакъла е Пламен Петков. Той е един от най-активните композитори за музика в кукленото изкуство, номиниран за Икар 2025. В „Дивите лебеди“ неговата музикална идея обслужва ритъма на действието и невидимо доизгражда средата – от звуците на морски вълни и дворцови забавления до фин резонанс с емоционалното ниво в епичните и лирични моменти.
Искрено вярвам, че кукленото изкуство може да общува ефективно със съвременната детска аудитория само ако е адекватно като език, средства и послание, а спектакълът „Дивите лебеди“ на Гостанян е именно такъв. Макар да е обявен за деца над 5 години, той е добър повод за първа среща и на по-малки зрители, вече познаващи класическия сюжет от литературата или телевизионния екран. Много често този вид художествена реалност се явява базисна при формирането на естетически критерии, емоционален живот, способност за фантазиране и игра, както и културни навици в най-ранна детска възраст. Вълшебните приказки са изпълнени с фигури и знакови отношения. И както отбелязва Джани Родари в „Граматика на фантазията“, общуването с помощта на символи има не по-малко значение от словесното общуване, а понякога то е и единственият и най-пряк начин за общуване с детето.
