В последната си колонка писах за внезапното преобразуване на света, за това, че промяната се случи изведнъж, случва се пред очите ни и все още ни е трудно да я артикулираме. Правим опити да я разкажем, но те остават някак епидермални, повърхности и недоизказани. Тогава си помислих, че така нареченият „нов световен ред“ всъщност беше предшестван дълго време от промяна в морала, по-точно в постепенното изтляване на морала, изчезване на познатите ценности и замяната им с други „ценности“, адекватни на новия световен ред.
Този процес започна да се забелязва може би преди петнайсетина години. Ще дам конкретен пример, който навремето толкова ме беше озадачил, че е останал в паметта ми и до днес. Бях изпратена като представител на Националното радио на фестивал на документални радиопиеси в Берлин. Документалните пиеси или фичъри са доста популярен жанр в европейските радиопрограми, фокусират се главно върху болезнени за съвремието теми и ги разглеждат чрез интервюта и разговори с преки участници в тях. Фестивалът се провеждаше в сградата на Германското радио – огромна и внушителна сграда от времето на Третия райх в типичния за онази епоха стил. Имаше представители на всички европейски страни, петчленно жури, строг фестивален регламент, според който всички участници слушаха всички фичъри, след всяко прослушване имаше половин час обсъждане, тоест слушахме и говорехме най-малко по девет часа на ден в продължение на седмица. Онези фичъри, които се отличаваха и събираха повече харесвания по време на обсъжданията, естествено ставаха и фаворити за наградите, които щяха да се раздават накрая. Какво беше изумлението ми, когато създателите на тези фаворити изведнъж в хода на обсъжданията започваха да наричат себе си „автор“, „творец“, „драматург“ на документалната пиеса – реално добре монтирано с музика интервю на даден човек по дадена тема. Това беше първият път, когато усетих девалвация на понятието „автор“ и „творец“. Спомням си как дълго време не можех да си обясня как от интервюиращ журналист или редактор на документалната пиеса изведнъж ставаш неин „създател“, „автор“, „творец“, „драматург“. Но това се случваше така естествено и нехайно, че явно на никого другиго не правеше впечатление. Спомням си, че по онова време дори ми беше неловко да разказвам това и да обяснявам своето озадачаване.
С течение на годините „автор“ стана една от най-примамливите титли. Не зная дали вече мога да се сетя за човек, който да не е „автор“, тоест да няма издадена книга – я роман, я стихосбирка, я сборник с разкази или просто размисли, или събрани постове от Фейсбук. Да имаш издадена книга – независимо с какво – стана тъй престижно, както да имаш диамантена огърлица или чанта от крокодилска кожа.
Това е само един незначителен пример за девалвация на понятия от „стария морал“.
По подобен начин пред очите ни девалвира и понятието политик. Отливът на избирателите пред избирателните урни е пряко следствие от тази девалвация. Съпоставката с времето, когато пълнехме площадите с енергия, а сърцата ни бяха изпълнени с надежди, е отчайваща. Днес много хора не умеят да различат истинската от фалшивата новина, тъй като за тях истината е абстрактно понятие. И на гребена на тази вълна на новия морал дойде новият световен ред.
Девалвацията на ценностите неизменно поражда девалвация на качеството на всичко, което произвежда човекът с девалвирали ценности – изкуство, наука, политика, образование или стоки за бита. На пръв поглед ниското качество на един фичър не се отразява на средата, в която живеем. Но ниското качество на каквото и да било никога не е изолирано явление. Светът, в който живеем, е свързана система. Като всеки жив организъм. Като цунамито, което пеперудата поражда. Но дори да не стигаме чак до такива глобални примери, живите примери са около нас. Те не текат само от екраните на телевизорите и от телефоните, в които са забити очите ни. Детската агресия в училище, бездушното отношение в болницата, убийствата на хора на пешеходна пътека, филмираните изтезания на беззащитни животинки, вопиющото разминаване между престъпление и наказание и всичко това в убийствени дози и всекидневно предозиране.
Всичко, което е около нас, постепенно и неусетно се просмуква вътре в нас и става част от нас. Когато ценностите станат периферия на живота, животът се превръща в декор. Когато и истината от основна ценност се превърне в декор, всичко, което се случва в света, престава да се оценява през нейната призма и тогава много лесно и незабелязано злото може да се възприеме за добро и доброто за зло. И когато това се случи в нас, то се случва и в целия заобикалящ ни свят. Защото в света не може да се случи нищо, което преди това да не се е случило вътре в нас.
Проблемът ескалира по обхват и мащаб и стига до елита, който управлява света. Когато през 2014 г. Путин нападна и анексира Крим, светът си затвори очите, за да може да се ползва от евтин руски газ. Когато започнаха отцепнически действия в Източна Украйна, на света беше удобно да приеме руската лъжа, че това се върши от сепаратисти, въпреки че беше очевидно, че военните действия се извършват от преоблечени руски военни части с руско въоръжение. Руските провокации ескалираха, а светът продължаваше да предпочита изгодата пред истината дори след като офицерът от Федералната служба за сигурност и организатор на бойни групировки Игор Гиркин (Стрелков) призна: „Аз съм този, който дръпна спусъка на войната“.
Поради глобална липса на лидерство, основано на ценности, залутан между истина и пропаганда, светът тръгна по път без изход. Каскада от грешни преценки и действия на бюрократи, говорещи ex cathedra, го водеше към тресавище от кухи фрази и двойни стандарти. Рихард Вагнер и ЧВК „Вагнер“ бяха сплетени в Гордиев възел.
Беше ясно, че Тръмп е устремен към втори мандат с отмъщение към политическите си противници. Но никой не предполагаше, че ще отмъщава на целия свят. Видяхме това, след като провъзгласи: „Ние поставихме себе си на мястото на шофьора“, след като наложи шокови търговски мита на всички страни, нарече ги красиви и определи това като „ден на освобождението“.
Партията, от името на която Тръмп провежда своята политика, очевидно не е традиционната Републиканска партия, след като тя е толкова драстична към целия свят, с изключение на Русия. Към Путин той явно има специално отношение. Може би го счита за свой наставник, доколкото възнамерява да постъпи с Гренландия така, както Путин с Крим.
Тръмп си поставя и политически цели, прикрити зад икономическите, и те ми се струват по-коварни. След като тежките мита поставят Европа в трудно положение, тя трябва да търси нови икономически партньори и нови пазари. Най-близката опция за това е Русия – руски газ за европейската икономика и руски пазар за европейските стоки. Тоест митата на Тръмп са мощен икономически лост, с който се притиска Европа да свали санкциите си към Русия, да приеме агресора като партньор и за награда да му подари Украйна. Толкова мащабен план може да се задейства само след лична договорка между Тръмп и Путин.
Новият световен ред марширува с бързи крачки към бъдещето. Историята познава много проекти за „нов световен ред“. Светът излиза от Първата световна война с убеждението, че подобна касапница е невъзможна повече. Само 20 години по-късно трагедията се повтаря в много по-голям мащаб. Освен хилядите учени и интелектуалци и много генерали от Вермахта се противопоставят на военните планове на Хитлер, но усилията им не успяват да спрат амбициите за завладяване на чужди територии.
След приключването на Втората световна война светът отново имаше усещането, че си е извлякъл поука. Тя отново не се оказа трайна, а краткотрайна и вече е на привършване. Тази година се навършват 80 години от края на най-унищожителния военен сблъсък. Това е точно колкото един човешки живот. Поуките сякаш не могат да надхвърлят човешкия живот, техният мащаб сякаш е биологично предопределен. Каин не се насища на братовата си кръв.
От десетина години започна лавинообразното нарастване на фалшивите новини и пропагандата, което застрашава изконните ценности и световния мир. Това е причината Общото събрание на ООН, с резолюция, приета на 25 юли 2019 г., да обяви 5 април за Международен ден на съвестта. Съвестта е нравственият компас на човека. Св. апостол Павел с тревога предупреждава за „лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест“ (І Тим. 4:2).
Без съвестта всички нравствени категории и критерии се разпадат. Затова съвестта винаги е първата мишена на лъжата. Сега тя е поставена на изпитание пред поредния нов световен ред. Битката е неравна, но не е обречена. Каин уби Авел, но Давид победи Голиат.
