Иван Кънчев обединява серията керамики в галерия „Българи“ (1–18 април 2025 г.) под надслов „Кръгът. Човече, къде си?“. Заглавията нямат значение, защото посланието „напира“ отвред – от мащаба, формата и смисъла. То е универсално и зрителят няма нужда от превод. Само от размисъл.

Иван Кънчев е художник, който се радва на световно признание и наситена артистична биография особено през последните години. Пред родната публика с камерна по мащаб, но не и по отзвук експозиция той споделя своите творчески търсения.

Посланията на Иван Кънчев са свързани с преплитане на монументалното и кавалетното, предефиниране на границите на пластичното и универсализиране на личното преживяване. Той се вдъхновява  от миналото, но посоката на интерпретация е ориентирана към настоящето. Художникът се вълнува от родовата принадлежност и изначалната същност на цивилизацията. Корените на творбите му са в неолита и в скулптурата по българските земи. Вдъхновява се от колорита, мотива и ритъма в неолитната керамика, преработва ги през мащаба и пространството и ги трансформира така, че керамичните съдове да зазвучат универсално. Той е далеч от делничната утилитарност и отвъд злободневната бъбривост. Колоритът е балансиран, землист, но вълшебно богат. Всеки съд е съчленен от безчет частици, фактурата трепти, а пространството се динамизира.

Иван Кънчев концентрира вниманието си върху кръга. Кръгът като форма символизира безвремие, постоянство, вездесъщност. Но той е и затворена система, която художникът използва, за да се вгледа в себе си. Иван Кънчев  разчита на интуицията, без да се бои от повторяемостта на форми, образи и теми. За него репликирането е авторефлексия, която му дава пълнота на изживяването и дълбочина на въздействието. А разумът се включва в хода на интерпретацията – тогава, когато зрителят е призван да даде отговор на поставените от твореца въпроси. 

Иван Кънчев

Изкуството на Иван Кънчев е отвъд националните белези. В керамиките му се смесват култури и семантични натрупвания. Смелата употреба на смесени техники, преодоляването на границата между кавалетното и монументалното се свързват както с постмодерната сложност на нашето време, така и с уклона на автора към енигматично-критичното. Художникът разчита на фрагмента и ролята му в целостта на формата. Така разширява и спектъра на тълкуване, като разглежда ролята на единицата в цялото, на индивида в социума, на човечеството във Вселената. С въпроса „Откъде идваме и накъде отиваме?“ Кънчев подчертава неотложността на екзистенциалните теми за цивилизацията, за алчността и насилието, за същността на битието.

С творбите си той неусетно предизвиква зрителя да се изправи пред неудобни истини за състоянието на света. Изкуството му се превръща в тревожен сигнал за събуждане на човечеството, в отправна точка за съизмерване на ценности и наложителни равносметки.

Даниела Чулова-Маркова