„Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена?
Ами да, може. Държите примера в ръката си. Книгата на Иля Златанов е от
онези съчинения, които показват, че знанието никак не е скучно дори когато е
истинско, дълбоко.“ Думите са на проф. Александър Кьосев, автор на предговора на „Думи за езика“.

Славяни ли сме ние, българите? Защо „гимназия” при нас е „училище”, а в Америка – „фитнес зала”? Какъв е произходът на виното, опасна ли е Баба Марта, минава ли камила през иглени уши?

„Думи за езика“ (художник: Стефан Касъров, 464стр., цена: 35 лв.) е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Тя събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията. Разказвайки историята на езика, авторът разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... Пъстротата на това ветрило от теми дава възможност да прелиствате книгата, подобно на казаното за „Хазарски речник” на Милорад Павич, „от ляво надясно или от дясно наляво”. Ако я четете така, няма да изгубите нищо от информацията - всеки богат словник го позволява. Но ако искате да се насладите не само на знанията, но и на контекста, в който авторът умело синтезира хилядолетната мъдрост на езика, то следвайте нишката на съдържанието.

В предговора, озаглавен „Градината с разклоняващи се словесни пътеки“, А. Кьосев отбелязва, че в „Думи за езика“ етимологията с лекота се движи напред и назад в историята и палеоисторията, без проблем скача с хиляди или две хиляди години назад, а после се връща в ранната модерна епоха, после пък попрескача в наше време, за да потъне в следващия момент в незапомнени векове и заедно с палеоантропологията да дискутира произхода на първия homo преди 2 милиона и 500 000 години… Именно затова „тази книга трябва да се чете бавно, сладостно, да се пъпли с търпение по нейните етимологични, митологични и културно-исторически пътечки.“

 

 

 

 

Иля Златанов отрано се запознава с многообразието и богатството на българските говори. Езикът се превръща в основен предмет на изследванията му, а езикознанието - в негова професия. Специализира в Института за балканистика, публикува статии в езиковедски издания и в сборници от научни конференции. Придържа се към сравнително-историческия метод в лингвистиката, но навлиза и в полето на интердисциплинарността. Фокусът на изследванията му са корените на езика, човекът, традициите и бита, като индиректно прокарва мост между миналото и настоящето. Неговите популяризиращи езика материали, публикувани както в периодичния печат, така и в онлайн издания и платформи, се радват на интерес от широк кръг читатели.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Иля Златанов – „Думи за езика“(Откъс)

 

 

 

 

 

УВОДНИ ДУМИ

 

 

 

 

В наши дни се наблюдава разцвет на т.нар. алтернативна наука. Информационното пространство е запълнено с неофити, които се наемат да решават сложни научни проблеми. Версиите, които те предлагат, често имат аромата на неочакваност и свежест, затова предизвикват интерес сред широката публика. Професионалистите, които са възпитани в духа на по-предпазливи и премерени изказвания, трудно конкурират на това поприще. Техните разсъждения изглеждат безлични и лишени от увлекателност за широката публика и борбата за читателския интерес сякаш е безнадеждно загубена. С демократизацията на печата науката става част от масовата култура.

Наред с дилетантите, които създават алтернативна наука, на това направление не са чужди и хора с научни степени и звания. Титлите пред имената им придават авторитетност на техните мнения. Специално когато стане дума за българска история или идентичност, броят на хората, които се чувстват компетентни по въпроса, става доста голям. Историята, етнографията, антропологията и лингвистиката – науките, които могат да осветлят проблемите на националната идентичност – често трябва да отговарят на сложни, понякога заплетени въпроси. Например фактът, че говориш даден език, не е нито достатъчно, нито дори необходимо условие, за да го изследваш научно или да се изказваш аргументирано и убедително за него. Въпреки това лансирането на парадоксални тези, неподкрепени с убедителна научна аргументация, сега е популярно, дори модерно занимание за много учени, които не са специалисти в дадената област.

Повечето езикови материали в тази книга са написани въз основа на изследвания, направени от авторитетни лингвисти. Редица от статиите са публикувани в специализирани издания и са рецензирани от специалисти, квалифицирани в съответната област.

 

 

 

КОЙ ЕЗИК Е НАЙ-СТАР?

 

 

 

Фараонът Псаметих се разпоредил да вземат първите две новородени деца и да ги дадат на един козар, като заръчал никой да не проговаря дума пред тях. Един ден – към края на втората година, откакто взел да ги гледа – козарят отворил вратата да си влезе у дома, а двете дечица притичали с протегнати към него ръчички и казали бекос – ‘хляб’ на фригийски. Така египтяните признали, че фригийците са по-древен народ от тях. Това е легенда, записана от Херодот.

Всъщност има разлика в това дали един език съществува отдавна и дали се казва по един и същи начин дълго време. Ние осъзнаваме като древни такива езици, които преди много години са носели същото име, както сега. Този факт въздейства психологически и ние си казваме „да-а, езикът е древен“. Например персийският: думата парса (названието на персийския език) се среща още през VI в. пр.н.е. и оттогава не си е променял името.

За основоположници на италианския език се смятат Данте, Петрарка и Бокачо, които творят на родния си флорентински говор. Той придобива официален статус едва след обединението на Италия, но до Втората световна война мнозинството италианци не го владеят, а говорят на родните си диалекти. Млад ли е италианският език? Ако говорим за книжовен език, вероятно да. Но флорентинските поети били убедени, че пишат на латински, само че в народната му форма – volgare. Разговорният латински в Тоскана плавно преминал в италиански.

Никой език не възниква внезапно от нищото. Нови форми изместват стари, промените стават постепенно и в кой точно момент „старият език“ се превръща в „нов“ е трудно да се каже. В този смисъл всички езици са еднакво древни, защото корените им се губят в мрака на историята.

Езикът е стар като самия човек. Съвременната ни история е малка част от историята на човечеството. Ако си представим, че човечеството досега е имало 10 часа живот, нашата ера трае по-малко от минута.

Освен това езиците могат да сменят собствениците си. Да вземем Прусия – въплъщението на немския дух. Обаче прусите, които най-напред обитават тази страна, изобщо не са германци. Те са балтийско племе, сродно на литовците. Сега има пруски говори на немския език, защото древните пруси постепенно минават на немски. Същото може да се каже за френски, български или руски – народи от германската, огурската и скандинавската група дават името си на романски и славянски езици.

Според Библията хората решават да построят във Вавилон кула, висока до небето, „за да си създадат име“. Строителството на кулата прекратява Бог, който разбърква езиците и хората престават да се разбират. Те не могат да достроят кулата и се разпръскват по цялата земя. Така историята за Вавилонската кула обяснява появата на различните езици след Потопа.

Библейската история звучи като приказка. Но в наши дни знанието за праисторията е толкова напреднало, че идеята за общ източник на всички езици не изглежда толкова невероятна. Теорията, че всички (или почти всички) езици произлизат от общ източник, ще разгледаме в главата „В търсене на етимона“.

 

 

 

РОДНА РЕЧ, ОМАЙНА, СЛАДКА

 

 

 

Често се раздават призиви за чистота на езика ни. Предлага се да заменяме чуждиците с домашни думи: обществен вместо социален, стопанство вместо икономика, вместо типове и модели да се казва видове и образци. Не знам как реално езикът печели от това. Интернационализми има във всички европейски езици и никой от тях не е загубил националния си характер от този факт.

Проблемът е далеч по-съществен и опира до това как се използват думите:

„Към момента не сме в сериозно отклонение, в сериозна непропорционална диспропорция спрямо тази ситуация на извънредното положение“.

Дори да се замени диспропорция на несъразмерност, ситуацията на положението няма да се промени. Защото, казано с български думи, това значи „към момента не сме в сериозна несъразмерна липса на съразмерност“ (?!).

Хората, които са направили неочакван социален скок, много обичат да говорят засукано. Те „образуват изречения“, дълги поредици от думи, няма значение дали думите са смислени, главното е речта им да звучи важно. Още по-добре, ако думите са чужди и бият на терминология: „Никак правно прецизно не е синтактичното тълкуване на морфемите“.

В пресконференции, брифинги, преки включвания постоянно ставаме свидетели на реч, която трудно може да се нарече „отражение на мисълта“. От трибуната на Народното ни събрание звучи призив „да подкрепим с едноминутно мълчание жертвите на комунизма и жертвите на „Възродителния процес“. Не е ясно на каква точно подкрепа могат да разчитат жертвите. Подкрепа им е била нужна, докато са били живи, но уви и ах!

Мечо Пух има любимо занимание: В понеделник, когато е топло, / аз си мисля това-онова / и най-често в главата ми чопли: / това Онова ли е и онова – Това. Подобно на приказния герой, виден наш политик обяснява: „Нали разбирате, че това, което не е, това не е същото. В това всичко, което се случва, тези работи са, които са важни и не са това, което се твърди. Трябва да ви кажа, че в тази посока тези неща, които се казват, съвсем не са като тези, които съм казал. Така че мога да ви кажа, че това е същото, което съм казвал и досега…“.

Такива шедьоври на изящната словесност ни бомбардират ежедневно от телевизия, радио и вестници. Ние предпочитаме обаче да забелязваме „меринджей“ и „шамар с крак в гръбначния кош“.

 

 

35 ИСТОРИИ НА ДУМИ

 

 

 

В произхода на много думи и изрази се крие дълга история. Но езикът няма крайна цел в своето движение, няма и определен маршрут, а резултатите от развитието му могат да ни изненадат. Думите драстично могат да променят значението си, а думи от най-различен произход да се сближат звуково или смислово.

 

 

 

Астронавт и космонавт

 

 

 

Думата астронавт (astronautique) е употребена за пръв път през 1925 г. от белгийско-френския писател фантаст Жозеф-Анри Оноре Бьокс (Joseph Henri Honoré Boex) по модела на aéronautique (‘въздухоплаване’). Думата се популяризира през 60-те години на ХХ век чрез космическата програма на САЩ. Космос има по-дълга история. На старогръцки глаголът kosmein означава най-общо ‘натъкмявам, нагласявам, уреждам’. Може да се употреби в смисъл ‘построявам войските в боен строй’, ‘установявам правителство’ или пък ‘нагласявам, украсявам“, откъдето идва и терминът козметика. Счита се, че Питагор пръв прилага тази дума към вселената, може би с първоначално значение ‘звездната твърд’. За света на хората класическата фраза е he oikoumene (ge) – ‘населената (земя)’, което превеждаме като ‘вселена’. В Септуагинта се използват както kosmos, така и oikoumene. От тази употреба произлиза и думата космополит – ‘гражданин на света’. На съвременен гръцки ‘световна война’ е pankosmios polemo. Първият „космически пътешественик“ става Юрий Гагарин през 1961 г. Тогава е изкована и думата космонавт.

 

 

 

Бабаит и пехливан

 

 

 

В нашето съзнание тези две думи са близки, но историята им е различна. Бабаит е сложна дума, съставена от турските думи baba (уважително обращение) и yiğit (произнасяна [йиит]). Вторият компонент е от старотюркското yigit – ‘младеж, луда глава’, т.е. по вътрешна форма е сродно на нашия юнак (юн = млад) и на руското молодец. Чрез руски навлиза и кипчакското произношение джигит – ‘смел и ловък ездач’. Пехливаните в съвременния език са борци, които се състезават в така наречените мазни или пехливански борби. Но историята на думата започва преди Христа. Партите са номадски ирански народ, който идва на Иранското плато от Централна Азия. Славят се като ненадминати ездачи, известни с партската стрелба – изстрелват стрела, докато са обърнати назад и яздят при пълна скорост. Партите постепенно завладяват всичките територии на Селевкидите на изток от Сирия. През I век пр.н.е. се сблъскват с римляните в римско-партските войни и печелят уважението им, след като успяват да победят армията на Крас. Староперсийската дума parθava – ‘парт, партянин’, развива значение ‘доблестен воин, юнак’. Във фарси тя придобива облика pahlavān, откъдето през турското pehlivan навлиза и в българския.

 

 

 

Битпазар

 

 

 

През 1845 г. френският социален реформатор Виктор Консиденран пише: „Париж е огромен разсадник на миазми, където мизерията, морът и болестта работят съвместно, където слънчевата светлина и въздухът рядко проникват. Париж е ужасно място, където растенията се свиват и загиват и където от седем малки бебета четири умират до година“.

Около десет години по-късно започва така наречената османизация на Париж. По време на Наполеон III императорският архитект Осман (Haussmann) прави план за обновяване на града с нови широки и прави булеварди. Много от кривите улички и бедните квартали са разрушени. Търговците на стоки втора ръка и вехтошарите губят обичайните си места за продан. Разрешава им се обаче да излагат стоките си в северната част на Париж, извън бившата крепост, пред градската порта (Porte de Clignancourt). Първите сергии са издигнати около 1860 г.

Дали с основание, или погрешно, но се смятало, че вехториите задължително са пълни с бълхи. Затова струпването на всички тези вехтошари получава името Marché aux puces – ‘пазар с бълхи’. Този израз бързо става популярен в края на XIX век и се появява върху пощенски картички, представящи гледки към градската порта или Avenue Michelet.

Модернизацията на Париж дава тласък на много подражания и в други градове по света. На турски изразът е преведен като bitpazari, което буквално значи ‘въшкав пазар’. Така си остава и след Освобождението.

 

 

 

 

 

 

 

- За представяне на книгата по радио и телевизия – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. (Николета Николова, 885 425 562)