Разговор с художника Светлин Софрониев за тайните на акварела, поводът е изложбата му „Където и да съм“ в галерия „Нюанс“ (13 май–1 юни 2025)

Одухотворен реализъм и романтика с дъх на море показва Светлин Софрониев в новата си изложба акварели „Където и да съм“ в столичната галерия „Нюанс“. Той е роден в Лом през 1976 г., където завършва Гимназията по чужди езици и изкуства. Учи във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, в класа по живопис на проф. Н. Русчуклиев, както и „Педагогика на изкуствата“. Работи в областта на изобразителното изкуство и дизайна, но неговият специален интерес е насочен към акварела. Член и на NWS (американското Национално дружество на акварелистите) и на LPAPA, асоциация на художници пленеристи в САЩ. Има няколко самостоятелни изложби и множество международни. След изложбата в „Нюанс“ Светлин Софрониев заминава за Мароко, където ще покаже свои работи, после ще участва в Триеналето на акварела във Варна, предстои му и изложба в САЩ.

В новата ви изложба „Където и да съм“ в галерия „Нюанс“ показвате лодки на брега на морето, дървета, скалист бряг, олющени врати и ръждясали метални чаркове. Каква е темата на eкспозицията? Какъв е процесът ви на рисуване?

Акварелите не са обединени в една тема. В изложбата „Където и да съм” показвам мои любими неща. Едната тема са пейзажите – слънце, светлина, море, другата са индустриални мотиви, на които бе посветена първата ми изложба през 2001 г. Правя снимки, а където мога рисувам на място. Когато искам да създам нещо по-реалистично, го правя в студиото, но при възможност никога не пропускам да рисувам от натура. Предпочитам живото впечатление от мястото. Това е чарът на пленерните, на бързите рисунки. 

Светлин Софрониев, „Където и да съм“, 2025 г.

Кога са рисувани картините, които показвате в изложбата?

Предимно през последните година-две. По принцип работя бързо, такъв ми е маниерът на рисуване. Като започна една работа, не я оставям, докато не я завърша. Не се връщам после към нея. Има художници, които с месеци рисуват една картина, особено ако е по-реалистична, защото чисто технически тя изисква време. Чарът на акварела се състои в това, че сякаш е нарисуван на един дъх, но пък да не си личи и мъката, затова избягвам да се връщам. Дори и да не съм завършил една работа, да ми се иска още нещо да направя по нея, се заставям да спра. Знам, че на следващия ден, ако се опитам да стане по-хубава, резултатът ще е обратен. Някак си губя инерцията.  

Каква е разликата между фотографията и реалистичния акварел?

Сравнявам акварела с хайку поезията и това е, към което се стремя – много бърз, лаконичен, но достатъчен език. Да може да каже абсолютно всичко, без да натоварва с конкретика. Затова се опитвам да се дисциплинирам и да се спирам навреме. Ако погледнете реалистичния акварел отдалеч, прилича на снимка, но когато се приближите, виждате, че вътре няма детайл. Голяма част от майсторството се състои в това, че акварелът ти дава един повод, а мозъкът прави обратното. Понякога няколко капки от четката, правилно сложени и с правилната светлина, карат мозъка да изгражда картина. Искам с колкото се може по-малко средства да се предаде усещането за реализъм, за класика, но по някакъв нов начин, с лекотата на акварела, в което е неговият чар.

Кога се насочихте към акварела?

Това е техниката, с която съм започнал да рисувам още от кръжоците в училище. Първо нея съм научил от моя учител Иван Манойлов от Лом, който за съжаление вече не е между нас. Иван Манойлов направи първата паралелка за изкуство и аз бях в нейния първи випуск. Дори когато кандидатствах в университета във Велико Търново, избрах изпитът ми да бъде с акварел, а малцина се осмеляваха да го направят, и ме приеха.

Обичате да пътувате. Пътешествията ли ви вдъхновяват за вашите пейзажи?

Знам, че на всяко място ще открия нещо за рисуване. Слабост са ми градските пейзажи от Италия. Там си заобиколен от изкуство и винаги ще имаш материал за една изложба. И в грозното откривам вдъхновение, специално в тези стари, олющени врати, във всичко, което е свързано със следите от времето. Интересно е да се върнеш и да рисуваш пак същото място.

Член сте на международни дружества на акварелистите и участвате в изложби на художници от цял свят. България добре ли е представена на полето на акварела?

За моя изненада бързо станах член на американската NWS (National Watercolor Society), защото се минава през селекция и условието е да си приет най-малко на три техни изложби, които са журирани. Изпращаш само една работа и ти казват дали ще я включат в изложбата. Когато станеш signature member, изпращаш вече две свои работи. В Америка много се цени акварелът. Другата голяма американска организация е LPAPA, на която също съм член, от нея имам награда, както и от други организации. Китай е другата страна, която е взела под крилото си акварела и има сериозни призове.

Светлин Софрониев, „Където и да съм“, 2025 г.

Забелязвам не само в Европа ренесанс на акварела. Почти няма държава без акварелен фестивал. Тази година през юли ще се състои поредното Триенале на акварела във Варна, в което се включват доста силни работи. Доскоро акварелът в България сякаш се подценяваше, а имаме традиции и много добри акварелисти като Константин Щъркелов например. Свежестта, цветът, греенето, как свети белотата на листа и подхранва тази прозрачна боя, това не може да се получи с маслена боя. Двете техники са много различни. Радвам се на възраждането на акварела, който вълнува все повече хора у нас. Даже цените са по-високи от другаде по света, а и има все повече хора, които могат да си ги позволят. Галерия „Нюанс“ организира международни изложби на акварела, в последната участвах и аз. Благодарение на тях публиката се възпитава да приема този вид изкуство. Видях на живо работи на художници, които знаех само по име и от които съм се учил. А и моята работа да застане до тях…

Какво е необходимо, за да станеш добър акварелист? Освен сигурна ръка.

Техниката е важна дотолкова, доколкото ти служи. Ако не си го видял в главата, ако не знаеш какъв ще бъде крайният резултат, каквато и техника да имаш, няма да го постигнеш. Може би е по-важен усетът, но техниката е неизбежна, за да създадеш това, което вече ти е в главата. Трябва да обичаш акварела и да имаш желание да го научиш.

Занимавате се и с дизайн.

Да, с интериорен дизайн. Предполагам, че мисленето на един художник е по-различно от мисленето на архитекта или инженера. Но все повече се фокусирам върху акварела, където съм най-много себе си. Много дълго време не бях излагал мои неща. От 2007 до 2020 г. не бях правил изложби. Стремя се към стилова разпознаваемост, искам да разгранича маниерността от стила и почерка. Стилът и маниерността са като двете страни на една монета. Едната монета е оригинал със стойност, а другата е сувенир. За мен това е много важно – да си разпознаваем със собствен стил, а не просто с маниерничене.

Мариана Първанова