„Моите произведения от времето на войната съдържат горчивината на тези дни, но в тях има и светлина, която пробива през мрака.“ Разговор с украинската художничка Олеся Джураева, носителка на Голямата награда на 23-тото международно биенале на графиката Варна 2025
Каква е историята зад вашата наградена творба „Разгради се в момента“? Какво ви вдъхнови да създадете тази композиция и какво символизира тя за вас?
Наблюдението на живота и възможностите на линогравюрата ме вдъхновиха да създам тази творба. Тя е много свързана с моя процес на работа в линогравюрата. Това е четвъртата творба от тази серия. Първите три се наричат „Потопи се“ (2022), „Потапяне в пейзажа“ (2022), „Потапяне в момента“ (2022). Защо е пряко свързана с моя работен процес? Аз правя много отпечатъци, докато работя върху матрицата, защото искам да контролирам процеса на изрязване. Започнах да забелязвам, че тези отпечатъци на много етапи изглеждат като завършени произведения. И с течение на времето ми хрумна идеята, че мога да използвам това свойство на моя процес. За първи път го използвах в серия от десет отпечатъка „Моето синьо небе“ (2017–2018). Всеки от десетте етапа имаше свой собствен тираж от десет копия. Това означава, че изрязвах матрицата, отпечатвах тиража и продължавах да работя с матрицата. След това отпечатвах тиража отново. И така десет пъти. Сюжетът беше доста абстрактен, но в същото време реалистичен. Вземах част от облаци и всеки етап описваше техните промени. След тази серия от творби исках да направя нещо подобно с композиция по даден предмет.
И през 2022 г. започнах да работя върху нова матрица. Този път аз не само технически променям повърхността на матрицата, но и леко променям значението във всеки нов етап. Всичко е свързано с нашето възприятие за момента и спомена за него. Какво виждаме, когато за първи път погледнем отражението си, как нашето възприятие се променя с времето – гледаме по-дълбоко, виждаме нови детайли, след това може би губим фокус и виждаме картината като цяло. Тази серия все още не е завършена и предстоят поне още 4 етапа. Но не знам как ще завърши и това е моят голям интерес и творческа страст.
През 2008 г. създадох първата си творба в линогравюра. И оттогава това е основната ми и любима техника. Тази техника никога не спира да ме изумява и вдъхновява. С всяка нова работа намирам нови технически възможности, които ми помагат да се изразя и да разширя обхвата на моите теми. Затова съм невероятно доволна, че журито и публиката на Варненското биенале оцениха толкова високо моята работа.
Вашето творчество е получило значително международно признание, спечелили сте множество награди от графични форуми по света. Наградата от Варненското биенале е втората ви Гран при след тази в Париж през 2019 г. Какво означава за вас да получите Голямата награда на Международното биенале на графиката във Варна, което държи на класическите техники?
За първи път участвах в Международното биенале на графиката във Варна през 2017 г. и оттогава участвам във всички следващи издания. Това е моето пето участие. През всички тези години Варненското биенале ме стимулира да се развивам в линогравюрата, тъй като, както правилно отбелязахте, това Биенале наистина цени класическите техники. За мен е много ценно, когато произведенията ми са селектирани и попадат във финалната изложба. Това дава възможност да ги представя на публиката, както и възможност да ги видя в международен контекст. За мен беше много неочаквано и приятно да получа Гран при тази година. Възприемам тази награда като награда за всичките години творчески труд. Благодарна съм на членовете на журито за това окуражаване. То ми дава сила и ме вдъхновява.
Според вас какво е мястото на графичното изкуство днес? Как виждате неговото бъдеще в контекста на дигиталните технологии?
Струва ми се, че сега сме свидетели на ренесанс на този вид изкуство. Това се доказва от големия брой млади автори и неумиращия интерес към него на отдавна утвърдени художници, както и от разнообразието от стилове и техники.
Графиката отдавна се е превърнала в самостоятелна форма на изкуство, така че основното е посланието на изкуството, а не само техниката. Въпреки това, както в никоя друга област, тук са важни техническата подготовка на автора и познаването на материала. Колкото по-добре овладеем техниката, толкова повече възможности имаме да предадем своята идея.
Като художник, който работи в класическа техника, винаги гледам с голям интерес на творбите на други автори в тази техника. Това ме вдъхновява и впечатлява, защото всеки автор има свой собствен език на изразяване, свой собствен път в техниката. Мисля, че дигиталното изкуство се развива активно и художниците учат неговия език. Появяват се все по-интересни работи. Времето минава, светът се променя, появяват се нови технологии и методи на печат, но съм сигурна, че винаги ще има художници, които ще останат влюбени в класическите техники. Аз, например, просто не обичам да работя с технологии, така че едва ли някога ще мога да работя в областта на дигиталното изкуство.
В едно от предишните си интервюта казвате, че творбите ви са като „личен визуален дневник“. Как се е развил този „дневник“ през годините и как са се променили темите, които ви интересуват?
Всичко започна с натюрморти и неща, които ме заобикалят. Но с течение на времето обърнах внимание на улиците, по които вървя, и така се появи първата ми серия от градски пейзажи, посветени на моя град, Киев. През последните десет години пътувам много и това също намира отражение в моите творби. Животът на всеки човек е уникален, моментите са неповторими и за мен това е неизчерпаем източник на вдъхновение.
Много от вашите творби, създадени от началото на войната, носят силно емоционално послание. Как се промени вашата художествена визия и подход под влияние на тези събития?
Трудните времена винаги провокират изблици в изкуството, защото има нужда от изразяване. Творчеството като съпротива на фона на трагедията и разрушението. Живот въпреки обстоятелствата – така мога да опиша това време. Сред близките на всеки украинец има хора, които защитават нашата страна и се борят, има хора, които са загинали в резултат на руската агресия, има хора, които са загубили всичко. През тези три години войната се е просмукала във всички сфери на нашия живот и разбира се, това оказва влияние върху изкуството. Невинаги е директно възпроизвеждане на събитията и последиците от войната, но всичко носи привкуса на война и загуба.
Никога не съм си мислила, че съм способна на толкова радикално различен подход към изразяването си, но това се случи в самото начало на пълномащабното руско нашествие, когато бях принудена да напусна дома си в Киев със семейството си. И серията от шест дървореза „Прозорец на надеждата“ постави основите на моите мисли за войната.
В произведения като „Прозорец на надеждата“ използвате печат с украинска черна почва. Посланието на пръстта е много силно. Можете ли да споделите как това решение повлия на работата ви и какво е значението на този акт?
Първите ми дърворези „Прозорец на надеждата“ се появиха при принудителни обстоятелства в началото на пълномащабното нашествие. На 25 февруари 2022 г. семейството ми и аз бяхме принудени да напуснем дома си и да се преместим в центъра на страната, на село, за два месеца, тъй като руската армия беше на прага на Киев. През тези месеци, лишена от студиото си и познатите инструменти, аз създадох шест дървореза и ги отпечатах с украинска черна почва. Открих нов визуален език, който преди ми беше недостъпен. Предполагам, че такова откритие се случва само когато наистина не можеш да кажеш нещо по обичайния начин, когато думите просто не са достатъчни. През август 2022 г. моят скъп приятел Хендрик Лиерш и аз отпечатахме книга и портфолио от творби „Прозорец на надеждата“, оригинални дърворези и текстове, в Corvinus Presse, Берлин.
Съчетах опита си отпреди войната с преживяванията от времето на войната, за да създам серията „Под натиск“. В нея моите пейзажи от Киев са запечатани с формалните решения на дървореза, които повторих в по-голям формат в линогравюра.
Моята работа все още е отражение на живота ми, но фокусът ми се измести към предаването на чувства, емоции и преживявания. Това, което правя, вече е преосмислено вътре в мен. Няма живот без надежда и моите произведения от времето на войната са именно за това. Те съдържат горчивината на тези дни, но в тях има и светлина, която пробива през мрака.
Във творчеството ви ясно се усещат темата за войната и личните преживявания. Един от големите въпроси, които стоят пред артистите в конфликтни ситуации, е къде минава границата между социално ангажираното изкуство и пропагандата. Според вас, каква е разликата?
Искреността на посланието е основният критерий, според мен.
Олеся Джураева е родена през 1982 г. в Душанбе, Таджикистан, премества се в Украйна през 1989 г. Завършва образованието си в Киевския държавен институт за декоративно и приложно изкуство и дизайн „Михайло Бойчук“ през 2006 г. със специалност „Графичен дизайн“. Работи като професионален художник график от 2002 г. Започва да се занимава с илюстрация на книги от 2018 г. Творбите ѝ, сред които особено известни са линогравюрите, са високо ценени в международен мащаб. Член е на Националния съюз на художниците на Украйна от 2008 г. и асоцииран член на Кралското общество на художниците графици на Обединеното кралство от 2023 г. Нейното изкуство е широко представено в многобройни самостоятелни изложби, както и на престижни биеналета и триеналета по света. Сред най-значимите отличия, които е получила, са Голямата награда на 23-тото международно биенале на графиката във Варна, 2025 г., Златна награда на 3-тото международно биенале за миниатюрна графика TKO (Токио-Киото-Осака) през 2024 г. и Le Grand Prix Félix Bracquemond от Salon des Beaux Arts в Париж през 2019 г. Тя е носителка и на Награда за техническо съвършенство от Международното биенале на графиката в Чачак, Сърбия, през 2020 г., както и на Първа награда от Осмата международна изложба на гравюра Amigos de la Huella в Букараманга, Колумбия, през 2023 г. Творби на Олеся Джураева са в постоянните колекции на Музея „Виктория и Албърт“ в Лондон, Националния музей на изящните изкуства в Тайван, Музея на изкуствата „Зукерман“ в САЩ и др. Днес тя живее и работи в Киев.
Нина Локмаджиева
