Историята познава не само религиозни богове и църкви, но и светски култове, които изпълняват същата функция – да създават общност, да укрепват властта и да задават „правилния“ светоглед.

Два примера, разделени от хилядолетия и цивилизационни контексти, се срещат изненадващо: култът към Конфуций в императорски Китай и култът към Ленин в социалистическите държави на XX век.

Конфуций – мъдрецът, превърнат в символ

Конфуций (551–479 пр. Хр.) никога не е обявяван за бог. Той е Учителят, формулирал принципите на моралния ред и обществената хармония. След смъртта му държавата превръща името му в институция: строят се храмове, където не се молят на богове, а отдават почит на мъдростта. В тях чиновници извършват ритуали – с жертвоприношения, музика и танци – но всичко това е подчинено на държавния церемониал, а не на духовно свещенодействие.
Храмът на Конфуций е и училище: място, където младежите усвояват класическите текстове, за да се включат в имперската служба. Така култът към мъдреца е едновременно мемориален, образователен и политически.

Ленин – вождът, превърнат в догма

В болшевишка Русия и социалистическия свят ролята е подобна, но времето е друго. Ленин не е мъдрец от древността, а водач на революция. След смъртта му тялото е положено в мавзолей – съветският „храм“ на комунизма. Партията организира ежегодни ритуали: манифестации, полагане на венци, клетви пред портрети. Образът на Ленин е задължителен във всяка класна стая, всяка институция.
Както в Китай се изучава Конфуций, така в СССР се изучава „марксизъм-ленинизъм“. И тук култът има образователна и легитимираща функция – да направи властта безспорна и да внуши чувство за историческа мисия.

И в двата случая говорим за светски култове – почит към учител или вожд, която придобива религиозна форма без да е религия.

Сходства и различия

И в двата случая говорим за светски култове – почит към учител или вожд, която придобива религиозна форма без да е религия.

• И Конфуций, и Ленин са символи на правилния ред – морален или идеологически.

• И двата култа са държавно организирани, а не спонтанни.

• И двата са тясно свързани с образователната система, която възпитава поданиците/гражданите в „правата вяра“.

Разликата е, че конфуцианският култ се гради върху идеята за хармония и морална традиция, а ленинският – върху революция и бъдеще без класи. Единият гледа назад към мъдростта на предците, другият – напред към утопията на комунизма.

Заключение

Може да звучи парадоксално, но в очите на обществото Конфуций и Ленин заемат една и съща ниша – те са светски „светци“, върху чието име се изграждат ритуали, култови пространства и образователни доктрини. Историята показва, че човекът има нужда от символи и авторитети, които да осмислят реда – било то в Древен Китай или в ХХ век.
А култовете – независимо дали към мъдрец или революционер – доказват, че религиозната форма може да съществува и без религия.