„Тайната на капиталистическия успех е някой друг да води твоите войни: ако има как – без разходи, ако не – на възможно най-ниска цена.“ С този безпощаден извод Джовани Ариги разкрива логиката на капитализма, проследена в глобален мащаб от късното Средновековие до днешния ден. Според него „краят на капитализма може да се окаже и край на човешката история“.
Едно от най-важните изследвания на съвременната политическа икономия – „Дългият двайсети век“ – излиза за първи път на български език благодарение на издателство „Изток-Запад“. Преводът е дело на Димитър Събев.
Джовани Ариги (1937–2009) е сред най-значимите социолози и икономически историци на XX век. Роден в Италия, той преподава в университетите на Тринити Колидж (Зимбабве), Милано, Калабрия и Йоханесбург, а от 1991 г. е професор в университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Основател е на прочутата школа в Световната системна теория редом с Иманюел Уолърстийн и Самир Амин. Книгите му „Дългият двайсети век“ и „Адам Смит в Пекин“ се смятат за класически трудове в анализа на глобалния капитализъм.
В „Дългият двайсети век“ Ариги изгражда концепцията за системните цикли на натрупване, в които различни държави и центрове на власт – Генуа, Нидерландия, Великобритания и САЩ – поемат ролята на хегемон чрез съчетание на търговска, финансова и военна мощ. Авторът показва как съюзът между капитал и държава се оказва определящ за посоката на световната икономика и как финансовите експансии са едновременно предвестник на възход и на криза.
Следват забележителни цитати от книгата:
"Това е още една фундаментална разлика между сегашната конфигурация на световната власт и тази при предходните преходи: не само от британския към американския режим, но и от генуезкия към нидерландския и от нидерландския към британския. За пръв път от самото начало на капиталистическата световна икономика властта на парите изглежда се изплъзва или вече се е изплъзнала от ръцете на Запада."
"Съдбата на завоюващия Запад и нещастията на завладения не-Запад са свързани резултати от един и същ исторически процес; нужен е дълъг времеви хоризонт, за да се опишат и оценят последствията от този един исторически процес; и най-важното за настоящите ни цели – силата е от централно значение за определяне на това как ще се разпределят разходите и ползите между участниците в пазарната икономика."
"Точно както либералната идеология на британската хегемония поставя стремежа към богатство на притежаващите собственост поданици над абсолютните права на правителството и владетелите, така и идеологията на хегемонията на САЩ издига благосъстоянието на всеки субект („високо масово потребление“) над абсолютните права на собственост и абсолютните права на правителството."
"Най-важната и нова характеристика на тази единствена по рода си световна империя е широкото използване от нейните управляващи групи на квазимонополистичен контрол върху универсално приетите средства за разплащане („световни пари“), за да се гарантира спазването на техните нареждания."
"Смит, разбира се, не използва термина „капитализъм“ – термин, въведен в речника на социалните науки едва през XX в. И все пак оценката му, че „превъзходството на силата“ е най-важният фактор, позволяващ на завоюващия Запад да присвои повечето от ползите – и да наложи на завоювания не-Запад повечето от разходите, – свързани с по-широката пазарна икономика, установена в резултат на т.нар. откривания, съответства на оценката на Бродел, че сливането на държавата и капитала е жизненоважна съставка за появата на един обособен капиталистически слой върху – и в антитеза на – слоя на пазарната икономика. "
"Формирането на световния пазар и военното завладяване на не-Запада се движат в тандем. До 30-те години на XX в. само Япония успява да избегне напълно нещастието да бъде завоювана от Запада – но само като самата тя става почетен член на завладяващия Запад. След това, по време на и след Втората световна война, колелото се завърта. В цяла Азия и Африка старите суверенитети са възстановени и са създадени множество нови. Със сигурност масовата деколонизация е придружена от установяването на най-мащабния и потенциално разрушителен апарат на западна сила, който светът някога е виждал. Разпрострялата се мрежа от уж постоянни отвъдморски военни бази, създадени от Съединените щати по време на и след Втората световна война, както отбелязва Краснер (1988: 21), „е без исторически прецедент; никоя държава преди това не е разполагала свои собствени войски на суверенната територия на други държави в толкова голям брой за толкова дълъг мирновременен период“."
"Тайната на капиталистическия успех е някой друг да води твоите войни: ако има как – без разходи, ако не – на възможно най-ниска цена."
"Обединеното кралство упражнява функциите на световно правителство до края на XIX в. След 70-те години на XIX в. обаче то започва да губи контрола си върху европейския, а скоро след това и върху глобалния баланс на силите. И в двата случая решаващата причина е въздигането на Германия до статута на световна сила."
"Точно както в края на XVII и началото на XVIII в. ролята на хегемон става твърде голяма за държава с размера и ресурсите на Съединените провинции, така в началото на XX в. тази роля става твърде голяма за държава с размера и ресурсите на Обединеното кралство. И в двата случая ролята на хегемон пада върху държава – Обединеното кралство през XVIII в., Съединените щати през XX в. – която по-рано се е радвала на значителна „защитна рента“, т.е. изключителни ценови предимства, свързани с абсолютна или относителна геостратегическа изолация от основната пресечна точка (точки) на междудържавния конфликт, от една страна, и с абсолютна или относителна близост до основната пресечна точка (точки) на световната търговия, от друга."
"В сравнение с империализма на свободната търговия, институциите на хегемонията на САЩ ограничават значително правата и правомощията на суверенните държави да организират отношенията си с другите държави и със собствените си поданици, както намерят за добре.
Националните правителства са далеч по-малко свободни от когато и да било да преследват целите си чрез война, териториална експанзия и в по-малка, но не по-малко значима степен, чрез посегателство срещу гражданските и човешките права на своите поданици. В първоначалната визия на Франклин Рузвелт за следвоенния световен ред тези ограничения не се равняват на нищо по-малко от пълно заместване на самото понятие за държавен суверенитет."
"Системата на плаващи валутни курсове... премахна всяка необходимост Съединените щати да контролират собствения си дефицит в платежния баланс независимо от неговия източник, тъй като вече бе възможно да се пуснат неограничени количества неконвертируеми долари в международно обращение."
"По-рано страните – с изключение на Съединените щати – трябваше да поддържат платежния си баланс в някакъв вид равновесие. Те трябваше да спечелят парите, които искаха да похарчат в чужбина; сега можеха да ги вземат назаем. С ликвидност, очевидно способна да се разширява до безкрайност, страните, които бяха смятани за кредитоспособни, вече нямаха никакъв външен контрол относно своите външни разходи."
"И накрая, да перифразираме Шумпетер, преди човечеството да умре от задушаване (или да се сгрее от топлото слънце) в тъмницата (или рая) на посткапиталистическа световна империя или на посткапиталистическо световно пазарно общество, то може да изгори в ужасите (или славата) на ескалиращото насилие, което съпътства ликвидирането на световния ред от Студената война. В този случай капиталистическата история също ще свърши, но като се върне за постоянно към системния хаос, от който започна преди шестстотин години и който се възпроизвежда във все по-голям мащаб с всеки преход. Невъзможно е да се каже дали това ще означава краят само на капиталистическата история или на цялата човешка история."
