Във вторник, 4 ноември, журито на наградата „Гонкур“ се събра, както повелява традицията, в ресторант „Друан“ в Париж, за да избере лауреата на наградата „Гонкур“ за 2025 г.
Академиците отличиха Лоран Мовиние за романа „La maison vide“ („Празната къща“), издаден от издателство „Минюи“. Продадена в близо 82 000 екземпляра, тази история за съдби, превити под тежестта на семейното наследство, вече бе удостоена с литературната награда „Le Monde“, наградата „Landerneau des lecteurs“ и наградата „Prix des libraires de Nancy“, съобщи изданието „Ливр Ебдо“.
Лоран Мовиние победи тримата други финалисти: Емануел Карер за Kolkhoze (P.O.L), Каролин Ламарш за Le Bel Obscur (Seuil) и Наташа Апана за La nuit au cœur (Gallimard) удостоена на 3 ноември с наградата Femina.
„La maison vide“ е великото произведение на Лоран Мовиние, което обхваща всички теми на писателя: насилието на страстите, на войната – Първата световна война, Втората световна война, войната в Алжир –, която е съсипала всяко поколение мъже до баща му “, пише в края на август Шон Роуз.
Детство и съдба
Семейна епопея, разпростираща се на около 750 страници, La maison vide (Празният дом) увлича читателя, проследявайки съдбата на три поколения жени, които оцеляват в голямата история, както и в своята собствена. Това е и възможност за Лоран Мовиние да събере онези, които са населявали детството му, това убежище, което вече е споменато в предишното му произведение, „Истории от нощта“ (Minuit), въпреки сянката, оставена от баща му, починал през 1976 г., когато авторът все още не е бил навършил десет години.
Роден през 1967 г. в работническо семейство, заселило се в Турен, Лоран Мовиние постъпва в Училището за изящни изкуства в Тур на 17-годишна възраст и получава диплома по пластични изкуства през 1991 г. Осем години по-късно публикува първия си роман, Loin d’eux (Minuit), отличен с наградата Fénéon през следващата година. Оттогава всичките му белетристични произведения се публикуват от издателството, което през 2021 г. става част от групата Madrigall.
Вторият роман на писателя, Apprendre à finir (2000), получава наградата „Wepler“, наградата „Livre Inter“ и наградата за втори роман. През 2006 г. Лоран Мовиние се занимава с драмата в Хейсел, случила се в Белгия през 1985 г., от която създава В тълпата, която е похвалена за динамичния си ритъм и печели наградата за роман Fnac. Три години по-късно авторът продължава да изненадва критиците с Des hommes (Хора), разказ за спомените от жестокостите на войната в Алжир. През 2020 г. произведението е екранизирано от режисьора Лукас Белво.
На кръстопътя на изкуствата
Това навлизане в другите изкуства продължава и през 2015 г., когато Лоран Мовиние се пробва в театъра с пиесата „Retour à Berratham” („Завръщане в Берратам”), написана за хореографа и директор на Pavillon Noir, Анжелин Прелжокаж. Поставена по време на фестивала в Авиньон, пиесата получава през 2016 г. наградата „Емил Ожие“, връчвана от Френската академия.
По-скорошните му произведения „Autour du monde“ (2014), „Continuer“ (2016) и „Histoires de la nuit (2020), също издадени от Minuit, са отличени съответно с наградите Amerigo-Vespucci, Culture et bibliothèques pour tous и Répliques. Награден с Голямата литературна награда на SGDL през 2015 г. за цялостното си творчество, две години по-късно Лоран Мовиние е обявен за офицер на Ордена за изкуства и литература.
„La maison vide“ (Празният дом): представяне от издателя
В една празна къща остават пиано, скрин, орден на Почетния легион, кичур коса и фотография с лице, изрязано грижливо с ножица. За да разбере какво се е случило там, разказвачът се връща назад във времето, сблъсквайки се с историята и разбитата съдба на Мари-Ернестин и Маргерит, изправени пред насилието на мъжете и две световни войни.
