Историята на Ърн Мали – загадъчен поет, оказал се сатира на модернизма, създадена от Маколи и Стюарт. Скандалът повдига въпроса за стойността на изкуството и намеренията на автора.
През 1944 г. австралийската литературна сцена преживява едно от най-невероятните културни сътресения в своята история. Появява се нов глас – загадъчен поет на име Ърн Мали (Ern Malley), чиито стихове са публикувани в престижното модернистично списание Angry Penguins. Критиците са потресени от силата, музикалността и смелостта на този автор, когото никой не е виждал. Мали бързо е провъзгласен за най-значимия поет, появил се в Австралия от години. Проблемът е само един – Ърн Мали никога не е съществувал.
Сатира срещу модернизма
Истината излиза наяве няколко месеца по-късно. «Ърн Мали» се оказва измислица на двама съвсем реални мъже: Джеймс Маколи и Харолд Стюарт – поети и редактори, които смятали модернистичната поезия за:
• Претенциозна
• Безсмислена
• Лишена от душа
За да разобличат онова, което виждали като литературна шарлатания, те решили да напишат поредица от безсмислени стихотворения, използвайки случайни изрази, цитати и обрати на фразата. Компилирали ги за една вечер, добавили биографична легенда за млад поет, починал от туберкулоза, и ги изпратили до списанието Angry Penguins с писмо от «сестрата» на Мали.
Редакторът Макс Харис, страстен защитник на модернизма, приел ръкописите с възторг и незабавно ги публикувал, придружени с ентусиазиран предговор. Стиховете звучали тайнствено, емоционално и наситено с образи – точно така, както модернистичната публика обичала. Едва след признанието на Маколи и Стюарт станало ясно, че «поезията на Ърн Мали» е чиста измама, замислена като сатира.
Парадоксът: Подигравка, превърнала се във вдъхновение
Но ето го и парадокса: макар да бил измислен, Ърн Мали наистина променил австралийската поезия. Някои критици твърдят, че в тези «фалшиви» стихове все пак има искрена красота – резултат от подсъзнателна интуиция, а не от интелектуален замисъл. Поезията му, макар родена от подигравка, оказала влияние върху цялото следвоенно поколение поети.
Днес Ърн Мали е не само литературен мит, но и символ на въпроса:
«Какво всъщност прави едно стихотворение «истинско»?
Дали стойността на изкуството зависи от намеренията
на автора – или един фалшификат може да придобие
собствен живот, когато читателите повярват в него?»
В крайна сметка, Ърн Мали може и да не е живял, но духът му продължава да витае из литературата. Случаят му е своеобразно напомняне, че границата между подигравката и вдъхновението често е неуловима – а понякога сама̀та измама се оказва по-истинска от реалността.
