Прочутият московски адвокат Валери Каришев, автор на една от най-тиражните книги в Русия – “История на руската мафия”, отново ни предлага интригуващ сюжет на границата на документалната проза.
Бившият офицер от Руската армия Андрей Голиков оглавява бандитска групировка в Уралск. Действайки по свои правила, постепенно навлиза в територията на други престъпни босове и те поръчват убийството му. Само бойната закалка спасява Голиков от опитните килъри, но заплахата остава и той е принуден да потърси други територии за “бизнеса” си. Точно в този момент към него се обръща офицер от специалните служби и му предлага да се внедри в една от големите московски банди, за да разпали война с конкурентната й групировка. Андрей изпълнява задачата, но прикритието му не го спасява и кадровите размествания във Федералната служба за сигурност изхвърлят зад борда покровителите му, а него изпращат зад решетките. Ще успее ли опитният му адвокат да спаси Голиков от тежка присъда, или боецът отново трябва да разчита само на собствените си умения, за да си върне свободата?


Майор Ледогоров седеше на секретно съвещание в управлението и внимателно слушаше докладчика. Съвещанието се провеждаше в кабинета на генерал Берьозкин. Сред поканените освен полковник Цветков бяха и няколко оперативни работници от отдела, в който работеше и Ледогоров, както и от аналитичното управление на ФСБ. Доклада изнасяше майор Надеждин, един от главните аналитици по организираната престъпност. Ледогоров слушаше много внимателно. Предстоеше разработката на изключително важна операция, в която той
трябваше да участва и да играе една от главните роли. Майор Надеждин продължаваше да говори.
– Сега в столицата – докладваше той – са представени повече от трийсет престъпни групировки. Едри групировки. Най-голяма тежест имат така наречената ореховска престъпна групировка начело с боса й Сергей Тимофеевич по прякор Силвестър, бауманската, начело на която стои мафиотският бос по прякор Глобуса, измайловската и други. Като анализирахме материалите, с които разполагаме, стигнахме до извода, че между тези групировки съществува конфликт заради спорния момент при разпределяне сферите на влияние – нощния клуб „Аркадо“. Конфликтът между Силвестър и Глобуса зрее отдавна и в момента е в апогея си. По наши данни, получени от внедрени в групировките агенти, Глобуса и Силвестър са поръчали убийствата си взаимно. Сега фактически се решава въпросът кой кого ще отстрани първи. Освен това Глобуса се ползва с подкрепата на известния авторитет в тези среди Отари Квантришвили, който се представя за кръстник на московската мафия. Впрочем според оперативните данни Отари има здрави връзки в Главното управление на вътрешните работи на Москва, както и сред отговорни фактори в Министерството на вътрешните работи. Срещал се е и с някои представители на Службата за сигурност на президента...
– Известно ми е – прекъсна майора Берьозкин, за да не акцентира върху срещата на Отари с един от ръководителите на Службата за сигурност на президента. Генералът знаеше
много добре за тази среща и въпреки че представителят на администрацията на президента я беше оформил като делова и бе представил подробен отчет, Берьозкин имаше съмнения
по повод истинските цели на срещата. Най-вероятно Отари бе поискал или някаква информация, или помощ от ръководството на президентската Служба за сигурност.
Аналитикът замълча. Берьозкин продължи:
– Е какво, смятам, че на всички ни е ясно: основната операция ще се разгръща около Силвестър. Какво имаме по агентурните връзки? – обърна се той към заместника си полковник Цветков.
– Имаме двама агенти – отвърна той. – Единият е информатор, вторият просто е внедрен в ореховската групировка. Не искам да рискуваме с внедрения. За него имаме други
планове. Вие сте в течение на нещата...
Генералът кимна. Той знаеше, че там стои въпросът за евентуалното отстраняване на самия Силвестър.
– Но, виж, агентът може да ни е полезен – продължи Цветков.
– Какво става с твоите хора? – Генералът премести погледа си към Ледогоров.
– Моите хора – Владимир се изправи, като въздъхна тежко – затънаха дълбоко в конфликта с един местен престъпен бос от града, от който дойдоха. Сега единият от тях е вече в Москва и очаква нареждането ни да привлече и бойците си.
– Мисля – обади се генералът, – че можем да започнем открито операцията по внедряването на тези хора в групировката на Силвестър. Опитайте се чрез нашия агент да свържете Голиков със Силвестър. Смятам, че той най-вероятно ще възложи на Голиков да премахне Глобуса. Първо, това ще е добра проверка. Второ, така решава въпроса с отстраняването на основния си противник. В случай че акцията се проведе, никой няма да заподозре, че поръчката е дадена от Силвестър. Нали са от друг град...
Присъстващите закимаха в знак на съгласие.
– Значи можем да кажем, че започваме операцията. Ще ви помоля – обърна се генералът към Цветков – да разработите подробния план. Ще се справите ли до утре?
– Планът вече е готов – надигна се полковникът и подаде една папка на Берьозкин. Генералът я отвори и набързо прегледа нейното съдържанието.
– Ами добре, много добре – рече той. – За заместник на полковник Цветков по операцията и неин пряк координатор се назначава майор Ледогоров. Ще ви помоля, другарю майор,
да се отнесете много сериозно към задълженията си. Провеждаме един от първите експерименти, за които е получено съгласието на ръководството, затова не бива да допускаме тази операция да се провали.
– Няма да има провали, другарю генерал – отвърна Ледогоров.
– Добре. Тогава да се захващаме за работа.
Генералът стана, с което показа, че съвещанието приключва. След няколко минути всички се разотидоха по работните си места. Ледогоров също тръгна към кабинета си.
Точно пред вратата го викна Цветков.
– Володя, отбий се при мен!
Ледогоров направи кръгом и влезе в кабинета на полковника.
Сядай.
Полковникът посочи стола.
– Е какво, майоре, утре започваме операцията. Агентът вече получи информацията за Голиков. Утре той ще се срещне със Силвестър и ще представи Голиков като свой познат. Затова сега му се обади, предупреди го за това и го подготви за срещата. Е, няма аз да те уча – усмихна се полковникът. – Тъй че смятай, че операцията е започнала.
Полковникът подаде ръка на Ледогоров. Владимир я стисна и излезе от кабинета. Той веднага се обади на Андрей и му определи среща, за да го инструктира подробно и да му разкаже за агента. Името и телефона бяха записани на малко листче в джоба му.
Дима Дрьомов, член на престъпната групировка на Силвестър, чакаше шефа си в бара. От вълнение той почти не пускаше чашата с минерална вода от ръката си. Дима нервничеше и се боеше да не забрави нещо от онова, което трябваше да предаде на шефа.
Дрьомов не попадна в групировката случайно. Работата е в това, че преди време той следваше в Химикотехнологичния институт на Новослободска. Освен това правеше синтетичен
наркотик и го продаваше. Имаше постоянна клиентела. Сред клиентите му бяха и хора от ореховската групировка, с които Дима се сприятели. Най-много се сближи с младеж, който
бе нещо като „шеф на бригада“ в ореховската групировка. Прякорът му бе Старшой. Дрьомов му доставяше дозите два пъти седмично.
Но веднъж на Дима му се случи неприятност. Като отиде на една от срещите, видя, че Старшой не е сам, а с двама дангалаци, явно негови „бойци“. Старшой мълчаливо натика Дима в колата и го закара извън града. Там го пребиха, след което го заведоха в малка спортна зала, където за първи път видя Силвестър.
– Виж ти – обърна се към Дима Силвестър, – значи ти си оня химик?
Дима мълчаливо кимна.
– И защо затри нашето момче? – заплашително го попита Силвестър.
Дрьомов не разбираше нищо. Не можеше да проумее защо ореховските го пребиха и за какво приказва Силвестър.
– Не разбирам за какво говорите – промълви той.
Силвестър погледна Старшой недоволно. Той, сякаш току-що се е сетил за нещо, извади от джоба си снимка и я тикна в лицето на Дима.
– Ами ето го Олег, наше борче, дето го прати на оня свят! – изджавка Старшой.
На снимката Дима видя младеж в ковчег, отрупан с много венци. Никога не го беше срещал. И твърдението, че Олег е умрял точно от свръхдоза с наркотика на Дима, предизвикваше искреното му недоумение.
– Не, има някакво недоразумение – опита се да обясни Дима. Но никой не го слушаше.
– С две думи, момче – заяви Силвестър, – за смъртта на близкия ни приятел ти се полага глоба. – И той спомена сума, от която на Дима му призля.
– Ама моля ви се, та аз цял живот не мога да събера толкова пари! – ужасено възкликна той.
– А ти какво си мислеше? Момчето си има семейство, майка, баща. Сега им плащаме пенсия. Я сметни колко прави всичко. Да ти дам ли калкулатор? – ехидно се подсмихна Силвестър.
Дима поклати отрицателно глава.