Изключително важна е философията, по която се правят промените в Закона за радиото и телевизията, и тя върви в две посоки – едната е задължителното хармонизиране на нашия закон с Директивата за аудиовизуални медийни услуги на ЕК, което трябваше да се случи до 19 декември. Второто, което е по-важно, е проблематиката и взаимоотношенията в текущата практика на телевизионните оператори да бъдат регламентирани в този закон. Във Франция имат медиен закон от 1986 г., но всяка година до 1993 г. го изменят, докато се адаптира към практиката. За мен тези промени в момента са продиктувани повече от външен императив, а не от собствена практика. В това отношение от правна гледна точка законът ще прилича на европейския, но това е проблемът на цялата ни държава – прилича на държава, но не е. Първо трябва да се регламентират отношенията в обществената телевизия. Тя и въобще телевизиите са необходим елемент и инструмент на демокрацията. В интерес на по-ефективното управление трябва да се разграничат функциите и личността на председателя на управителния съвет (УС) от тези на генералния директор. Те трябва да бъдат различни лица, иначе всеки контролира себе си. В момента БНТ иска да й се отпусне повече рекламно време. В същото време те не са представили анализ на разходите си и на приходите от реклама по чл. 86, ал. 3 от досегашния закон. Този текст гласи, че ограниченията по ал. 1 не се отнасят за рекламата, включена в предавания за отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение, определени като такива с решение на УС. В този случай БНТ има право на 20 минути реклама на час. Да предположим, че тези събития, по логиката на всяко програмиране, са разположени в праймтайма, може да се каже, че 150 дни в годината БНТ има по 60 минути време за реклама в праймтайм, ако произвеждат и програмират такива събития. Това се неглижира от всички ръководства, защото е трудно рекламата да се събира на парче. Второто много важно нещо е, че на България са дадени 10 мултиплекса. На тях по технологията MPEG2 могат да се разположат по 4 телевизии, но тъй като ние сме ужасно закъснели, ще минем направо на технологията MPEG4 и тогава на една широколентова честота ще се разполагат по 10 телевизии. Това прави 100 телевизии! Тогава възниква проблемът не колко телевизии като плурализъм на мнения и гледни точки ще има страната, а от какъв финансов ресурс ще се поддържат те.
Тези две неща са от изключително значение – първо, регламента на обществената телевизия и нейното финансиране и второ, либерализирането на всякакви практики за приходи в частните телевизии. Инвестициите в цифровата технология са много скъпи, което означава, че телевизиите ще плащат високи такси. Това може да се превърне в непреодолима бариера за телевизии с не толкова популярни формати – новинарски, коментарно-аналитични, които стимулират развитието на гражданското общество. Предишното правителство две години не направи този закон, което е много голям проблем за процеса на цифровизация. В момента го правят скоростно, защото сме закъснели. В много страни от Европа законите също само се променят, а не се правят нови, съобразени с директивата. Но прякото пренасяне на европейските практики у нас не дава такъв резултат. В България европейските приоритети се израждат в балкански привилегии. Необходимо е дълбоко осмисляне на всяка мярка, която ще се пренесе тук от европейските директиви, за да можем да видим в каква степен тя ще проработи при съществуващия режим на взаимоотношения. Режим, в който обществената телевизия спешно трябва да дефинира своите ценности така, както ги е дефинирала Би Би Си. Да се гарантира равно отдалечаване на обществената телевизия от политически влияния и по-голяма дистанция на търговските телевизии от финансови и икономически влияния. Това, което се случва в момента, е временно, а ме е страх, че може да успокои управляващите и те да не предприемат кардиналните промени, които са важни.