Първите звезди, образували се във Вселената след Големия взрив, не били сами, както се смяташе досега, съобщи „Дейли мейл“.
До този извод са стигнали учените от Центъра по астрономия към Хайделбергския университет, Института по астрофизика „Макс Планк“ в Гархинг, Германия, и Университета на Тексас след анализирането на компютърни симулации. Звездите се образували заедно със своите себеподобни, когато газовите дискове, които ги обгръщали, се разкъсвали по време на формирането им, а от фрагментите се зараждали други образувания. Тези открития дават изцяло нов поглед върху образуването на звездите след Големия взрив.
Звездите еволюират от космическите газови облаци в острата битка между гравитацията и вътрешното налягане. Плътността на газовете се увеличава вследствие на собствените им гравитационни сили, което води до тяхното нагряване. Така налягането се покачва и сгъстяването спира. Ако газовете успеят да се освободят от термалната енергия, компресирането може да продължи и така да се образува нова звезда. Този процес по охлаждане е особено ефективен, ако газът съдържа елементи като въглерод или кислород. Звездите, образувани по този начин, обикновено са с ниска маса, подобно на нашето Слънце. В ранната Вселена обаче тези елементи тепърва са се появявали и първичният космически газ не можел да се охлажда много ефективно. Затова според повечето теоретични модели първите звезди били със стотици пъти по-голяма маса в сравнение със Слънцето.