BBC - Howard Falcon-Lang

Може да не ви се вярва, но Антарктида някога е била покрита с много високи гори. Преди сто милиона години, земята е била в плен на изключително силен парников ефект. Полярните ледени шапки съществували, но се разтопили и буйни „тропически гори”, обитавани от динозаври, заели мястото им. Тези антарктически екосистеми били адаптирани към дългите месеци на тъмнина през зимата на полюсите.

Но ако глобалното затопляне продължава с неотслабваща сила, възможно ле е тези вековни гори да се окажат предвестник на събитията, които предстоят?

Един от първите хора, открил доказателства за някога зелените гори на Антарктика е не друг, а изследователят Робърт Фалкън Скот. През 1912 година, връщайки се от Южния полюс, той се спънал във вкаменелости на дървета, докато прекосявал ледника Бирдмора, разположен на 82 градуса на юг. Допълнителното тегло на тези редки екземпляри може би е било причината за преждевременната му смърт. Сега откритието на тези вкаменелости може да отвори нов прозорец към субтропичното минало на Антарктида.

Горите в студа

Професор Джейн Францис от Университета на Лийдс е безстрашна полярна изследователка, поела по стъпките на Скот. Тя прекара 10 сезона в Антарктида, събирайки изкопаеми. През 2002 година е наградена с Полярен медал от кралицата.

"Аз все още смятам, идеята, че Антарктида някога е била залесена за абсолютно умопомрачителна", каза тя пред Би Би Си. "Ние приемаме за даденост, че Антарктида винаги е била замръзнала пустиня, но ледените шапки изглежда се появяват сравнително скоро в геоложката история."
Една от нейните първи, и най-ценна до този момент, находка на вкаменелост е намерена в Трансантарктическите планини, недалеч от мястото, където Скот открива своите фосили.

Тя си спомня: "Бяхме високо, нa заледените върхове, когато намерихме утаечен слой изпълнен с крехки листа и клонки." Тези фосили се оказали останки от дегенерирали клонки от бук. Само на 3-5 милиона години. Това били едни от последните растенията, които се срещали в Антарктида, преди да настъпи дълбокото замразяване.


Въпреки това, други фосили показват, че истински субтропични гори са съществували на Антарктида, дори в по-ранни времена. Това било по време на "ерата на динозаврите", когато много по-високи нива на СО2 предизвикали екстремно глобално затопляне.

"Преди 100 милиона години, Антарктида била покрита с буйни тропически гори, подобни на тези, които съществуват в Нова Зеландия днес", разказва д-р Ванеса Боуман, която работи с Францис в университета в Лийдс. "Ние често намираме цели вкаменели трупи, които произхождат от истински големи дървета." Проф. Францис е полирала тънки разрези от тези дървета, за да разкрие техните "годишни кръгове" . Проучването на тези дървесни пръстени хвърля светлина върху арктичния климат през тези древни времена.

Тайните на тъмнината

Може би най-странният и най-загадъчен феномен на полярните гори е адаптацията им към "облекчения режим" в Антарктика. Близо до полюса, нощта царува през цялата зима, докато слънцето грее дори в полунощ през лятото.

Професор Дейвид Биринг, от университета в Шефилд, автор на "Смарагдовата планета", обяснява предизвикателствата, на което били подложени дърветата в тази необичайна среда: "По време на продължителните периоди на топлата зимна тъмнина, дървета консумират натрупаните хранителни запаси", каза той. И ако това продължава прекалено дълго, те в крайна сметка ще започнат да "гладуват".
За да разбере как дърветата оцелели въпреки странния климат, професор Биринг изследвала някои видове растения, които някога се срещали Антарктида. Сред тях са дървета като Гинко билоба, едно наистина живо изкопаемо.

"Това, което направихме беше да отгледаме разсад от тези дървета в затъмнени оранжерии, където бихме могли да симулираме осветлението в Антарктика ", каза той пред Би Би Си. "Също така повишихме температурата и съдържанието на CO2, за да симулираме древните условия на отглеждане."
Неговите експерименти показват, че дърветата могат да се справят изключително добре с необичайната околна среда. Използването на хранителни запаси през зимата, те компенсират със способността да фотосинтезират 24 часа на ден през лятото. Всъщност основният проблем изглежда е бил в това, че дърветата не знаели кога да спрат.
"Открихме, че дърветата произвеждат толкова много храна през лятото ..., че в крайна сметка, това довежда до забавяне на фотосинтеза", обясни проф. Биринг. "Те успяват напълно да се възползват от дългите горещи лета за фотосинтеза."

Динозаврите в тъмното

Въпреки това, не е само дървета трябвало да се справят с необичайните полярни условия. Изумителни открития на изкопаеми показват, че динозаврите се хранели с каквото намерят в заплетените храсталаци.

Професор Томас Рич, от музея Виктория Австралия, е световно известен ловец на динозаври, откривател на няколко полярни динозавъра.
През последните 20 години, той щателно изравя изкопаеми от изследвани площадки в южната част на Австралия. Този регион бил разположен точно на източния бряг на Антарктика, преди 100 милиона години.

Неговото откритие повдига интересен въпрос: Дали динозаврите от Антарктика са мигрирали през зимата, или са се адаптирали към тъмните гори на полярната нощ? Професор Рич вярва, че знае отговора: "Единственият напълно запазен скелет на динозавър, който ние открихме, е на Леаелинозаура. Необичайното в този образец е черепът. От него може да се установи, че животното е било с разширен оптични изпъкналости", обяснява той Тази структура ни навежда на мисълта, че полярните динозаври вероятно са имали способност за остро "нощно виждане" и са били адаптирани към продължителната тъмнина през зимата.

На какво би приличала срещата с полярните динозаври?
"Ако сте виждали Леаелинозаура, като силует на разсъмване, бихте били оправдани ако я объркате с малко кенгуру", отбелязва проф. Рич
"Тя е била двукрака, с големи задни крайници и дълга опашка." Въпреки това, тя не би представлявала заплаха, защото зъбите и показват, че се е хранела изключително с растения.

Смарагдената Антарктида

Посещавайки замръзналата пустош на Антарктида, днес е трудно да повярвате, че тропични гори, населявани от малки динозаври някога са процъфтявали тук, където земната повърхност е покрита с 3 км ледени пластове. Въпреки това, геоложки изследвания предоставят неоспорими доказателства, за драматични колебания в климата през цялата история на нашата планета.
Действително, през последните 50 години, температурата в Антарктическия полуостров се е повишила с тревожните 2.8C, по-бързо от на всяка друга част на света. Така че, ако това затопляне продължи с неотслабваща сила, може ли смарагдената Антарктида да възникне отново?
" Това е възможно," казва проф. Францис. "Въпреки, че то предполага, че растителните видове са способни да мигрират в Южния океан от места, като Южна Америка или Австралия," каза тя.
Разбира се, няма такава бариера във водите на океана към Северния полюс. В Аляска ", ние вече разполагаме с доказателства за настъплението на дърветата на север", отбеляза проф. Биринг.