Представата за времето като начин за измерване на продължителността на събитията е не само дълбоко интуитивна, но има и важна роля в математическите описания на физическите системи. Скоростта на даден обект например се определя от неговото преместване за определено време. Според учените от словенския център за научни изследвания „Бистра“ в Птуй обаче тази Нютонова идея за времето като абсолютна величина, която протича самостоятелно, както и идеята, че времето е четвъртото измерение на модела пространство-време, са неточни. Те предлагат да се сменят тези идеи за времето с концепция, която по-точно отговаря на материалния свят: времето като мярка за количествен показател за промяна.
Учените доказват, че времето, което обозначаваме с t, е единствено математическа стойност, и няма фундаментално физическо измерение. Това, разбира се, не означава, че времето не съществува, а че е много по-свързано с пространството, отколкото с идеята за абсолютно време. Докато четириизмерният модел пространство-време обикновено се разглежда като сбор от три пространствени измерения и четвърто измерение, което е времето, словенските учени предлагат да си представяме модела като четири измерения на пространството. С други думи, според тях Вселената е „извън времето“.