Еволюционните теории предполагат, че би трябвало да даваме само когато има вероятност да получим нещо в замяна, но според учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара, щедростта е еволюирала от най-обикновеното сътрудничество, съобщи „Дейли мейл“.
Те смятат, че в хода на еволюцията хората са започнали да мислят, че е по-добре да поемат риска да са щедри и да не получат нищо в замяна, отколкото да сложат край на една потенциално полезна бъдеща връзка, като бъдат скъперници. „В сътрудничеството си с другите можем да допуснем две грешки. Ако вярваме, че никога няма да се срещнем отново с човека отсреща, можем да решим да извлечем изгода за негова сметка, а впоследствие да открием, че това сътрудничество е могло да се окаже по-плодотворно. Това е по-скъпата грешка. Другата е да приемем погрешно, че въпросното сътрудничество ще продължи, а впоследствие да открием, че сме били „ненужно“добри или щедри. Цената на тази грешка обаче е по-малка. Затова еволюцията ни е направила щедри, за да можем да намираме и задържаме ценните и дългосрочни взаимоотношения“, обясни съавторът на изследването Леда Космидес.
Психологът Макс Краснов провел серия от компютърни симулации, за да установи дали щедростта към непознатите има смисъл в еволюционно отношение, както и дали подобна черта би била изличена от естествения подбор. Той и колегите му открили, че щедростта има еволюционна обосновка и че тя е вродена черта при повечето хора. Това обяснява например защо даваме бакшиши в ресторанти в непознати градове, където е малко вероятно да отидем отново. Според д-р Андрю Делтън, също съавтор на изследването, причината за щедростта е „вродената несигурност“. Доскоро еволюционните психолози твърдяха, че хората са учтиви и щедри, за да впечатлят останалите и да повишат шансовете си да открият партньор и приятели, които да им помогнат да оцелеят. Според други изследователи щедростта е резултат от социалния натиск.