Като се има предвид, че сме еволюирали в продължение на милиони години, и се предполага, че интелигентността е била нашето предимство сред останалите видове, вероятно е учудващо, че не сме малко по-умни. Всъщност според учените от Университетите в Уоруик и в Базел вече сме достигнали максимума на нашето умствено развитие и никога няма да се превърнем в научнофантастичен „суперум“.
Томас Хилс и Ралф Хертвиг анализирали различни проучвания, включително и изследвания върху използването на лекарства като риталан, които засилват вниманието, както и изследвания на аутисти и на евреите Ашкенази. Учените стигнали до извода, че плащаме висока цена за нашия интелект. Всеки път, когато постигнем развитие в умствените си функции, като например по-добра памет, засилено внимание или повишен интелект, това е за сметка на друг недостатък. Хората с повишени умствени способности например, като тези със Синдрома на Савант, които имат фотографска памет, и дори генетично сегрегирано население с коефициент на интелигентност над средния, често страдат от свързани заболявания, като аутизъм, синестезия и неврологични заболявания, свързани с ускорен растеж на мозъка. Лекарства като риталан например помагат само на хора с понижено внимание, а хората, които нямат проблем с концентрацията, всъщност се представят по-слабо, когато приемат такива средства. „Тези изследвания показват, че има горна граница, до която хората могат или трябва да повишават умствените си способности, като внимание, памет или интелигентност. Ако я преминем, става точно като във вълшебните приказки – трябва да платим цената“, смята Хилс.