На 15 септември беше финалът на една от най-успешните космически мисии в човешката история. Космическият кораб „Касини", част от мисията „Касини – Хюйгенс", промени траекторията си, за да изгори в атмосферата на газовия гигант Сатурн. Драматичен край наистина, но необходим, защото двигателите на сондата почти бяха изчерпали горивото си и ако „Касини" не беше унищожен, би могъл да се удари в спътника Енцелад и така да замърси океана, който се крие под повърхността му. А учените смятат, че Енцелад е едно от най-обещаващите места за търсене на следи от извънземен живот.
„Касини – Хюйгенс" бе невероятно успешна мисия, разказва ръководителят на проекта Линда Спилкър от Лабораторията по реактивно движение (JPL) към американската космическа агенция NASA. – Тя буквално пренаписа учебниците и обогати знанието ни за Сатурн."
Сатурн е смятан от мнозина за най-красивата планета в Слънчевата система. В продължение на 35 години газовият гигант е заснеман за кратко по време на прелитанията на корабите „Пионер-11", „Вояджър-1" и „Вояджър-2". Историята на „Касини" обаче е различна. Той е изстрелян през октомври 1997 г. и след успешното влизане в орбита около Сатурн на 1 юли 2004 г. остава там, за да предоставя непрекъснато кадри за научен анализ. Благодарение на данните учените разбраха много за атмосферата на планетата, системата от пръстени и големия брой естествени спътници на Сатурн. „Касини" преживя и 130 близки срещи с Титан, най-голямата луна на Сатурн. Всички те са били специално изчислени така, че гравитацията на Титан да отклони кораба и да не позволи сблъсък с някой от другите по-малки спътници.
Най-впечатляващото наследство на мисията е колекцията от почти 400 000 снимки. Всяка една съдържа огромно количество научна информация, но представлява и впечатляващ кадър на Сатурн, неговите спътници или пръстени. Част от образите наистина са заснети и поради естетични съображения. „Любимата ми снимка е от 19 юли 2013 г., когато Слънцето е зад Сатурн, гледано от „Касини", разказва Спилкър. „Вижда се и малък светъл проблясък, който по-късно се оказва... нашата родна планета – Земята! Гледката на миниатюрната Земя ни помага да разберем по-добре нашето място във Вселената", подчертава Спилкър.
Облаците в атмосферата на Сатурн се образуват на по-голяма дълбочина в сравнение с тези на Юпитер. Причината е, че Сатурн се намира по-далеч от Слънцето и съответно получава по-малко количество топлина. Затова Сатурн не предоставя чак толкова впечатляващи гледки като Голямото червено петно на Юпитер. От друга страна, „Касини" заснема вълнообразни модели, множество малки вихри и дори гигантска буря в северните ширини, която се случва веднъж в течение на една година на Сатурн (която пък трае около 30 земни години). Учените са изненадани от мощните водовъртежи и въртопи, които се наблюдават около полюсите – като например постоянни циклони, двадесет пъти по-големи от познатите на Земята. Около Северния полюс експертите откриват и гигантски шестоъгълен вихър, образуван от стоящи вълни.
Пръстените на Сатурн обхващат окръжност с диаметър цели 273 000 км, но средната им дебелина е едва 20 метра. Учените все още не са сигурни за точната им възраст – дали се е образувала преди милиарди години заедно с раждането на цялата Слънчева система, или пък е по-скорошно явление, получено в резултат на наскоро разрушен спътник?
Това са част от въпросите, на които екипът зад мисията „Касини – Хюйгенс" се надява да отговори