Перспективата за създаване на бебе от трима биологични родители вече е по-близо, след като учени създадоха маймуни чрез техника, която един ден би позволила на децата да не наследяват тежки генетични заболявания, съобщи в. „Таймс“.
Раждането на четири малки макаци в САЩ представлява най-силното доказателство досега, че ДНК може да бъде успешно трансплантирана от една яйцеклетка на друга, за да бъдат избегнати генетични дефекти. Успешният експеримент, извършен с примати, предполага, че в близките няколко години би било възможно да се предотвратява унаследяването на генетични заболявания от майката. Така учените ще могат да заменят дефектните „клетъчни батерии“, наречени митохондрии, които засягат около 1 на всеки 6500 новородени. Повечето дефекти на митохондриите имат незначителни проявления, но някои от тях могат да причинят сериозни увреждания на мозъка, сърцето, мускулите или черния дроб, както и да доведат до рак, диабет, слепота или глухота.
Техниката, която се прилага обаче, предизвиква противоречиви чувства, тъй като ембрионът, третиран по този начин, ще носи генетичен материал от трима родители. Майката и бащата ще допринесат най-много за ДНК на тяхното дете, но малка част от нея ще бъде предоставена от втора „майка“, която ще дари здрави митохондрии.
Такива деца ще бъдат първите индивиди, получени вследствие на генетично инженерство, при което гените, получени по изкуствен път, ще бъдат предадени на следващото поколение. Според Шухрат Миталипов от Националния център за изследване на примати в Орегон, който е провел проучването, тези действия са оправдани, тъй като засега това е единственото възможно разрешение на проблема. „Единственият начин да бъдат лекувани тези дефекти е да се заменят гените. Проблемът е, че тази генна терапия включва репродуктивните клетки, но ние ще използваме тази възможност само при пациенти с мутации, които биха се пренесли върху следващото поколение. Смятаме, че тази технология ще го предотврати“, твърди д-р Миталипов.
Въпреки че над 99% от ДНК на клетките се съдържа в клетъчното ядро, малка част от нея се намира в митохондриите – малки структури, произвеждащи енергия, които се наследяват от майката. Именно мутациите в митохондриалната ДНК обаче причиняват заболявания.
В изследването, публикувано в сп. „Нейчър“, модифицираните яйцеклетки, съдържащи хромозоми от един женски макак и митохондрии от друг, са били оплодени чрез инжектиране на сперматозоид. След това ембрионите са прехвърлени на сурогатни майки. Тестове са показали, че никой от малките макаци не притежава следи от митохондиалната ДНК на майката, която е предоставила клетъчната DNK, което показва, че процесът е бил успешен. „Ние смятаме този опит за голям успех. Всичко, което постигаме при приматите, може лесно да бъде приложено и при хората“, смята д-р Миталипов. По думите му неговият екип ще кандидатства пред вътрешен етичен борд и американската администрация по храните и лекарствата за разрешение да използват този метод при човешки яйцеклетки.