Всяка година световната индустрия произвежда 113,4 милиона тона пластмаси, а огромна част от това производство завършва живота си, замърсявайки световните океани. Професорът по биология в Масачузетския технологичен институт (МИТ) Антъни Сайнский е един от създателите на нова фабрика в Айова, където бактерия се използва за превръщането на царевица в биоразградима пластмаса, пише сайтът на МИТ.
„Пластмасата не се разгражда в океана. Тя просто се разпада на малки парчета“, казва той. В Тихия океан например съществува огромен остров от пластмасови отпадъци, който е два пъти по-голям от американския щат Тексас.
Антъни Сайнский е съосновател на компанията Metabolix, която използва патентована от МИТ технология за производство на пластмаса от царевица. Целта на предприятието е да произвежда 50 000 тона пластмаса годишно, която може да се разгражда в океана или в почвата. Това производство ще възлиза само на част от процента от общото производство на пластмаси в САЩ, но тази ниша има огромен потенциал, смятат експерти. „Биопластмасите се налагат на нови пазари и са важна област, която трябва да бъде наблюдавана внимателно, когато става въпрос за бъдещето на индустрията“, казва Мелиса Хокстад, вицепрезидент на американската Индустриално-търговска асоциация на производителите на пластмаси.
Новото в тази технология за производство на биопластмаса от царевица е, че тя се основава на използването на бактерия, която има способността да произвежда полихидроксиалконоат (PHA), природно срещана форма на полиестер. За производството е достатъчно наличието на слънчева светлина, вода и източник на въглерод. В нормални условия бактерията произвежда PHA като начин да натрупва въглерод и енергия.
Учените от Metabolix разработват метод, наречен метаболично инженерство, с помощта на който производителността на процеса на получаване на биопластмаса чрез бактерии нараства няколко пъти и става индустриално приложим. Подобни пластмаси са достъпни на пазара от десетина години и повечето от тях също са на базата на царевица. Това е вид пластмаса, известна като PLA, от която се правят предимно чаши, бутилки и опаковки за храни, но PHA е доста по-устойчива на топлина, твърдят създателите й.