Икономическият растеж не може да продължи, ако светът иска да се бори с климатичните промени, сочи доклад на природозащитен мозъчен тръст, цитиран от Би Би Си.
Според фондация „Нова икономика“ ще са необходими „безпрецедентни и най-вероятно невъзможни“ ограничения на въглеродните емисии, за да бъде задържано температурното повишение под 2 градуса по Целзий. Учените смятат, че ако бъде превишена тази граница, глобалното затопляне ще има опасни последици.
„Спешно трябва да променим икономиката, за да може да се впише в екологичния си бюджет“, твърдят от фондация „Нова икономика“. Според тях нито един от съществуващите модели и политики не може да съчетае наличието на икономически растеж с климатична сигурност. В своя доклад, озаглавен „Растежът е невъзможен“, авторите разглеждат основните модели на климатичните промени и използването на енергия в глобалната икономика. След това те се опитали да установят дали икономическият растеж може да бъде поддържан заедно с възможността за ограничение на температурното покачване под 2 градуса по Целзий. В заключението на доклада се посочва, че за икономически растеж от само 3% емисиите на въглероден диоксид от световната икономика трябва да намалеят с 95% до 2050 г. от нивата им през 2002 г. Това означава, че ще бъде необходимо годишно ограничение от 6,5%. Според авторите на доклада обаче световната въглеродна интензивност е останала на едно и също ниво между 2000 и 2007 г. и за всяка пропусната година ще са необходими още по-сериозни подобрения. Дори и подобно драстично намаление на въглеродната интензивност обаче няма да помогне за ограничението на нивата на въглероден диоксид в атмосферата под 500 частици на милион, което според нови изследвания ще повиши температурите до над 2 градуса.
„Технологии като улавянето и съхранението на въглероден диоксид, ядрената енергия и дори геоинженерните проекти ни отдалечават опасно от решенията с по-човешки мащаби“, смята Виктория Джонсън, съавтор на изследването. Според нея се наблюдава все по-засилена подкрепа за проекти на ниво общности, като децентрализирани енергийни системи, но е необходима и подкрепа от правителствата.

---

Затварянето на озоновата дупка може да ускори затоплянето

---

Дупката в озоновия слой в атмосферата в момента се затваря, но това всъщност може да увеличи затоплянето в южното полукълбо, смятат учени от Университета в Лийдс, цитирани от „Сайънс дейли“.
Озоновата дупка над Антарктида някога беше смятана за една от най-големите екологични заплахи. Нови изследвания обаче показват, че тя всъщност е защитавала този регион от предизвикано от въглеродния диоксид затопляне през последните две десетилетия.
Силните ветрове в района под озоновата дупка са довели до формирането на по-ярки облаци през летните периоди, които са отразявали по-голяма част от слънчевите лъчи. „Тези облаци са действали като огледало за слънчевите лъчи и до такава степен са отразявали слънчевата топлина, че затоплянето, предизвикано от покачването на нивото на въглеродния диоксид, е било неутрализирано“, твърди проф. Кен Карслоу, който е съавтор на изследването. Според него, ако тези ветрове спрат, въглеродният диоксид ще доведе до затопляне на Южното полукълбо, което ще окаже влияние върху бъдещите климатични прогнози. Ключов елемент в новото откритие е аерозолът – миниатюрни частици в атмосферата, за които се смята, че имат огромен ефект върху климата. Парниковите газове абсорбират инфрачервеното излъчване от Земята и го освобождават обратно в атмосферата като топлина, което води до затоплянето на планетата. Аерозолът има обратното действие, като отразява топлината от Слънцето обратно в атмосферата и по този начин охлажда Земята. Под озоновата дупка силните ветрове „загребват“ голямо количество морски изпарения, съдържащи солни частици. От тях се образуват облаци, които са по-ярки през последните две десетилетия точно заради по-високото съдържание на морски изпарения в тях. С възстановяването на озоновата дупка обаче ефикасността на този процес може да намалее или дори да спре, което ще доведе до ускоряване на затоплянето на Южното полукълбо, твърдят учените.