Преди около 66 милиона години падането на огромен метеорит на територията на днешния полуостров Юкатан води до катастрофални последици за живота на Земята. Включително до изчезването на динозаврите.
Ново мащабно изследване описва уникалната природа на това космическо тяло, разкривайки непознати досега детайли за глобалната екологична трагедия.
Учените са установили, че космическият обект е принадлежал към изключително рядък тип метеорити, които много рядко достигат орбитата на Земята.
Това откритие подчертава колко фатално и малко вероятно стечение на обстоятелствата се е оказало това събитие за тогавашната биосфера.
Невероятна верига от космически и земни съвпадения
Изчезването на динозаврите е резултат от уникална комбинация от неблагоприятни фактори. Ако астероидът беше паднал под друг ъгъл или в друга точка на планетата, последствията можеха да бъдат значително по-малко разрушителни.
Дори времето на удара – разгарът на пролетта в Северното полукълбо – е свело до минимум шансовете на екосистемите за бързо възстановяване.
Новите данни доказват, че към този списък се добавя още едно катастрофално обстоятелство: самият космически „нападател“ се е оказал обект от изключително рядък тип.
Изключителната рядкост на метеорита „убиец на динозаври“
Преди се смяташе, че космическият обект принадлежи към общия клас на въглеродните хондрити, които съставляват по-малко от 5% от всички метеорити, падащи на Земята.
Последният анализ обаче уточнява класификацията му, като отнася космическото тяло към подгрупата на въглеродните хондрити от типа Орнан (CO).
Представителите на тази подгрупа съставляват само нищожна част от споменатите пет процента.
Обикновено Юпитер действа като ефективен гравитационен щит, задържайки подобни обекти в далечните краища на Слънчевата система. Но 10-километровият разрушител е успял да се измъкне от неговата „опека“.
Геохимична криминалистика и изотопи на никела
За да установи произхода на небесното тяло, международен екип от учени е провел геохимичен анализ на скали от границата между периодите креда и палеоген (K-Pg).
Проби от черен глинест слой са събрани от пет различни места (Дания, Испания и три точки в Италия) и са сравнени с 11 проби от различни въглеродни хондрити.
Ключов индикатор се оказва никелът, чието съдържание в метеоритите е значително по-високо, отколкото в земната кора.
Изотопният профил на никела убедително сочи именно към подгрупата CO, опровергавайки популярните преди това хипотези за участие на метеорити от групата Мигеи (CM).
Преразглеждане на ролята на сярата в апокалиптичната катастрофа
Идентифицирането на метеорита налага преразглеждане на механизмите на глобалното охлаждане и окисляването на околната среда.
Досега за ключов виновник се смяташе сярата, която при взрива се е изпарила и е предизвикала продължителни киселинни дъждове и затъмняване на планетата.
Метеоритите от клас CO обаче съдържат много по-малко летливи елементи, включително сяра, цинк, вода и въглерод, в сравнение с други класове хондрити.
Това показва, че основният фактор за дълготрайното блокиране на слънчевата светлина и колапса на хранителните вериги е бил именно колосалният обем фин прах и пепел, издигнат в атмосферата по време на мощния удар.
