България е примерен ученик в Европа по предмета „Бюджетна дисциплина”. Какви мерки бихте препоръчали на вашите южни съседи?
Развитието е възможно само тогава, когато бъдат изградени стабилни основи. Трябва да говорим честно: Какво постигнахме през последните 40 години? И какво постигнахме само на кредит?
Какво е мнението ви за това, че Атина иска повече време за реформи?
Европейската солидарност е нещо хубаво, но националната отговорност също е много важна. Не трябва да бъде така- някой винаги да сочи към Брюксел и да казва: „Моля, решете нашите проблеми”. Националните правителства трябва да понесат отговорността за реформите и приватизирането. Да, това би било болезнено, но е единственият път напред.
Защо България успя да преодолее кризата сравнително „лесно”?
В Гърция от 40 години не беше имало криза, европейските милиарди бяха инвестирани отново и отново. През 1990г. от първия ден на демокрацията България беше в криза. През 1996г. имаше банкова криза, при която една трета от банките банкрутираха. После имаше кризи отново и отново. Българите са консервативни и не вярват в бързите пари.
Правителството на премиера Борисов, което разпореди програмата за икономии, имаше също така и „късмет”, че в България синдикатите са слаби, а гражданите-апатични.
За съжаление, това е вярно. В началото населението на страната беше много активно. След две десетилетия на големи промени, хората, за съжаление, се извърнаха от политиката. Наша отговорност е да променим това.
Във Ваше изказване от понеделник, Вие подчертахте, че регионалната политика на ЕС е двигател за развитие. Северозападна България е все още най-бедната от всички 271 региона на ЕС. Какво е Вашето обяснение за това?
Река Дунав никога не е била свързващ елемент между България и Румъния. Тя винаги е била граница. Този манталитет трябва да бъде променен. Границите трябва да паднат. Трябва да бъдат изградени магистрали, железопътни линии, пътища през водата - всичко това са нови пазари.
Говорейки за граници - границите на Шенген все още не са паднали за България. След изборите в Холандия и вероятността от широка коалиция, имате ли надежда, че страната ще изостави скептичната си позиция за България в Шенген?
Ние свършихме нашата работа по шенгенския въпрос. Надяваме се това да е достатъчно като доказателство. Когато се придържаме към правилата, трябва да бъдем приети. Демотивиращо е, когато препоръките са изпълнени, а се изграждат политически бариери. Но ние имаме голямо търпение.
Защо България не е толкова гръмогласна като румънците, чието приемане в Шенген сега като цяло е под въпрос?
Ние провеждаме благоразумна проевропейска политика. С агресивност не може да се напредне.
В началото на своето двудневно посещение Вие бяхте в столицата на Долна Австрия - Санкт Пьолтен при председателя на провинцията Ервин Прьол. Какво ви свързва?
Ние имаме специални отношения- срещал съм се с него вече пет пъти. През май, 2011г., още като министър на регионалното развитие, бях канен на Европейския форум Вахау. По време на обяда Прьол ми каза: „Господин министър, някога Вие ще станете президент или премиер”. Сега си мисля, че това е един човек с интуиция.
Предполагаме, че тези специални отношения са отразени и в бизнеса?
Ние се радваме на успеха, че има EVN в България. За нас това е стратегически важно. Също така се радваме на австрийски инвеститори и от други области.
Като бивш предприемач имате ли различен подход към политиката? Иначе казано- предприемачите по-добри политици ли са?
Опитвам и в политиката да бъда себе си. От икономиката знам, че човек трябва да си определя приоритети си и че трябва да постигне нещо. Разбирам начина, по който протичат мащабните проекти. Приемам модернизирането на България като един проект.
Вашата политическа кариера е стръмна. Вие сте на 48 години и сте най-младият президент в ЕС. Звучите така, сякаш сте все още твърде зареден с енергия за поста на държавен глава.
Съвсем честно, преди три години, когато започна моята политическа кариера, си казах: „Ще построя три магистрали за България, и тогава край с това”. Моето разбиране за президент е прагматично: то се основава на проекти, които аз искам да изпълня. Като прагматик си казвам също така: „Не искам да бъда преизбиран. Искам да свърша своята работа сега”.
www.focus-news.net