На бензиностанциите в Каракас човек става свидетел на необичайни неща: хората зареждат автомобилите си догоре, а на касата оставят едва няколко банкноти. Един мъж пристига с огромен Шевролет Каприз и наблюдава брояча на бензиноколонката - за 87 литра супер той плаща 8,49 боливара. По курса на Централната банка това са 1,51 евро, а според обичайния курс на черния пазар - 60 цента. "Истински подарък", казва шофьорът. В Каракас един литър супер 91 октана струва 0,07 боливара, което по неофициалния курс съответства на 0,005 евро.

"Съкровищницата на нацията"

Бензинът във Венецуела е над 100 пъти по-евтин от този в Германия. Едно от възможните обяснения е, че Венецуела добива дневно най-малко по 2 милиона барела петрол. Петролните залежи край езерото Маракайбо и по поречието на Ориноко се смятат за най-големите в света. Смехотворната цена на бензина се дължи обаче преди всичко на напълно безсмисленото държавно субсидиране. Отдавна нито един венецуелски президент не се е осмелявал да вдигне цената на горивата. Сегашният държавен глава Уго Чавес също няма подобни намерения, камо ли пък преди президентските избори на 7 октомври. Петролът е смазката на неговия своенравен социализъм.

Когато през 1999 г. Уго Чавес дойде на власт, на международните пазари барелът петрол струваше 8 долара. Днес той гони цена от 100 долара. С милиардите, спечелени от продажбата на петрол, Чавес финансира своята революция. Петролният концерн Petroleos de Venezuela беше национализиран още през 1976 г. - много преди Чавес да дойде на власт. Но по негово време "съкровищницата на нацията" се превърна в кокошката, която снася златни яйца. Чуждестранните концерни бяха принудени да продадат дяловете си от петролните полета, но "заклетият враг" САЩ продължи да изкупува най-много венецуелски петрол. "Сега петролът принадлежи на народа", обича да казва Чавес.

Злополуки и аварии

Зачестяват обаче злополуките с "петрола на народа". Наскоро при експлозия в най-голямата венецуелска рафинерия загинаха над 40 души. Противниците на Чавес го обвиняват, че всичко това е следствие от небрежно отношение и липса на инвестиции в сектора. Междувременно намаля и добивът на суров петрол.

Тъй като Венецуела не разполага с достатъчно рафинерии, страната е принудена да внася бензин. Въпреки това улиците на Каракас са винаги задръстени. Нали бензинът не струва нищо. Шофьорът на шевролета, когото срещнахме на бензиностанцията в Каракас, дори не знае колко харчи осемцилиндровата му машина. "Благодарение на Чавес можем да се къпем в бензин", казва той.
news.expert.bg