Източник: komentator.bg

На кръглата маса "БОРКОР – между митовете и корупционните реалности" прозвучаха силни и тежки констатации, свързани с корупционната среда на обществените поръчки у нас. И. д шефът на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност Елеонора Николова заяви в прав текст, че в период на криза, когато се разпределят над 4 млрд. лв. чрез бюджета, корупционният натиск се увеличава, препятства се нормалната конкуренция и все повече фирми отпадат от нея. Обявени бяха и други тревожни факти, които поставят пред отговорните институции, а и пред обществото, поне десет въпроса. И на тях може да има десет възможни отговора.
Кои са те?
Икономическата криза ли е истинската причина за увеличения корупционен натиск? Отговорът е едва ли.
Какво може да се направи в краткосрочен план за отслабване на корупционния натиск? Възможният отговор е - установяване на задължителна прозрачност в системата.
Какво може ефективно да противодейства на корупционните практики и корупционния натиск, които отказват все повече фирми от участие в състезанията по офериране по реда на ЗОП? Би трябвало да е ефективното установяване на прозрачността като основен принцип при възлагането.
Какво е в състояние да направи държавата в краткосрочен план, за да станат по-честни обществените поръчки и да бъде гарантирана конкуренцията, с цел да не бъде изгубена битката корупция – конкуренция? На този въпрос отговорът е: сериозен откровен анализ и дискусия.
Какви ефективни антикорупционни мерки могат да бъдат предвидени в законодателството? И тук отговорът е: въпрос на дискусии.
Ефективна ли е превенцията осъществявана от Агенцията по обществени поръчки, която подпомага министъра на икономиката при осъществяване на държавната политика в областта на обществените поръчки, въведена с измененията от ЗОП – в сила от 26.02.2012г.?
Отговорът - ако данните на ИПАИ и БОРКОР са верни – едва ли.
Достатъчен ли е ефекта от издадените методически указания от АОП за уеднаквяване на практиката по прилагането на закона и свързаните с него подзаконови нормативни актове? Отново отговорът е – ако данните на ИПАИ и БОРКОР са верни – отговорът е отрицателен.
Толкова ли е тежка административната процедура по възлагане на обществени поръчки, че от 1999г. до 2012г. не се научихме да я прилагаме? И тук отговорът е отрицателен.
Може ли да бъде защитен от закона стремежът за получаване на най-добро качество срещу най-разумна цена, на който е подчинена състезателната процедура уредена от ЗОП? Отговорът е положителен.
Какво ни препоръчва да направим Европейската комисия относно проблемите с обществените поръчки? Отговорът е – да установим повече прозрачност и ефективен граждански контрол.

Ясните правила са най-добрата превенция

Креативността в стремежа да бъде нарушен Закона за обществените поръчки е забележителна. И срещу нея едва ли може да се противодейства с предлаганата стандартизация на процедурите. Срещу изобретателността в нарушаването на един закон ефективно може да въздейства само установяването на ясни правила, драстично повишаване на прозрачността във всички процеси. Както и установяването на основно положение - нарушаването на правилата да води до налагането на адекватна и неотменима санкция - за всеки.

Отново изразявам тезата, че нагласените обществени поръчки ще ни преследват, докато всички не застанем твърдо срещу тях.