Дрехи, събрани от боклука в Германия и Англия, се продават в някои български магазини втора употреба. И не само че за търговците излизат напълно безплатно, ами за купувачите се пробутват на доста солени цени, понеже облеклото е марково. Облечете си „новите" дрехи с петна и скъсани копчета, но пък с огромни маркови надписи и се усмихнете широко. На глупостта си.

Култ

По нашите земи култът към марките е нещо неизменно. Да се покажеш пред всички в квартала с огромен надпис 3 педи, поръсен с блещукащи камъчета и златисти щампи, вече ти дава статута на полубожество и даже може да убеди околните, че притежаваш несметни богатства, закусваш с шампанско и ягоди, а яхтата ти е колкото 3-стаен апартамент. Това, че преди заплата го караш на хляб и лютеница, режат ти интернета, понеже не можеш да го платиш, и пътуваш гратис в градския транспорт е съвсем отделна тема, нали? Двойният стандарт е много дълбока тиня, от която рядко се мърда. Истината е, че хората, които носят само маркови дрехи, дори не им обръщат внимание и никога не говорят за това - оставят самият им външен вид да разказва приказки за лъскави приключения.

Централно

Тук е и слабото място на родните клиенти, понеже желанието да имаш етикетче те кара да развържеш портмонето. Щом цените са неоправдано високи, но магазинът си работи, значи все пак има достатъчен оборот. Като си купиш парцал, с който е неразумно да си чистиш и плочките в антрето, но пък знаеш, че е от по-централната част на града, някак си ти позволява да си го облечеш дори на официално събитие. За същите пари можеш да се върнеш с няколко препълнени торби с какви ли не малки находки, само ако се унижиш да пазаруваш наистина изгодно. За тази ситуация са виновни и двете страни.

Не е редно шепа хора да се бъхтят здраво, да се опитват да предложат най-доброто и никога да не си позволяват да ощетяват клиентите, а в същото време тарикатите да ни пързалят по този начин. Тук става дума за стъкълца, които се представят за диаманти и това си е откровена измама.

Пазарът обаче сам се регулира и отмирането на най-наглите търговци вече е започнало. Който не се откаже овреме от надценката от 300%, все някога ще си изпати. Няма как за килограм дрехи от склада да се плаща 10 лева, а едно парцалче от 300 грама в наконтения магазин да струва 40.





Copyright © CROSS Agency Ltd.