Сътрудници на ЦЕРН, които работят на Големия адронен колайдер са открили изключително рядък случай на разпад на елементарни частици. Наблюдението нанася сериозен удар върху теорията за суперсиметрията. Тя е основана на предположение, че съществува хипотетична симетрия, която свързва бозоните и фермионите в природата. Абстрактното преобразуване при суперсиметрията свързва бозонното и фермионното квантово поле така, че те да могат да преминават един в друг. Тази теория бе издигната от редица учени-физици, като обясняваща някои несъответствия в Стандартния модел на Вселената. Учените разчитаха чрез колайдера да получат първото експериментално потвърждение на теорията. Но новото наблюдение, за което бе съобщено в Киото, противоречи на много модели в теорията за суперсиметрията. " Възможно е суперсиметрията да не е умряла като теория , но последните резултати показва, че тя е тежко болна", заяви професор Крис Паркс, представител на британската част на експеримента LHCb. Още по-рязко се изказа друг сътрудник на LHCb, професорът от имперския колеж в Лондон Андрей Голутвин, пише ZN.ua. „Резултатът много ограничава кръгът от съществуващите модели, по-точно, суперсиметричните модели стават много малко вероятни. Бих казал, че тези модели вървят вече към гробището". Изследователите, работещи на детектора LHCb, са измерили скоростта на разпад на частици, наречени Bs-мезон / състоящ се от s-кварк / „странният" кварк" и b-кварк /"прелестният" кварк/ на две частици - мюони. За първи път такъв разпад се наблюдава в изкуствени условия и по пресмятанията на учените, на всеки милиард разпад от този мезон се падат само по три от подобен род.