Помните ли как Ники Бареков се появи в ефир с треперещ глас и бяла ризка и обяви, че в печатница "Мултипринт" са открити 350 хиляди изборни бюлетини, с които щяла да се извърши грандиозна фалшификация на изборите в полза на ГЕРБ?
Най-лесното нещо на света е да изманипулираш иначе древния, но много лошо пострадал от кемтрейлса български електорат. Питайте когото искате – от сценаристите на „ядреното“ „Ку-ку“, през доцент Мангъров, до екстрасенса-педофил Деси. Трябват ти три елемента – една телевизия, едно камикадзе и една прокуратура. И балъците лапат кукичката до сливиците като плеймейтка – щедро предложение от член на журито.
Номерът с прочутите кодове на изборните машини, които Кирил Петков криел в долните си гащи толкова безскрупулно, че дори Лена Бориславова нямала право да ги пипа, е 1:1 рециклаж на дебилния цирк от преди почти 10 години в Костинброд. Партизанинът-детектив този път не се казва Мая Манолова, а Георги Свиленски. Иначе драмата се повтаря стъпка по стъпка дори не като фарс, а като урок по раздвижване на крайниците за лоботомирани тв зрители.
Всичко започва с „БОМБА“ и „ШОК“, обещава да преобърне политическата ни система, а накрая спихва и се забравя като циците на фолкпевица, изкарала 3-месечен курс на лечение при д-р Емилова. Медийният шум затихва постепенно, образува се проформа някакво дело за дребно длъжносто нарушение и то мухлясва в някоя папка. Така беше тогава, така че стане и сега.
А стартът беше устремен. Ники Бареков се появи в ефир с треперещ глас и бяла ризка и обяви, че в Костинброд са открити 350 хиляди изборни бюлетини, готови за експедиция, с които щяла да се извърши грандиозна фалшификация на изборите в полза на ГЕРБ. „Сигурен съм, че Цветанов и Борисов няма да ме оставят - ще ме убият и 7-годишното ми дете ще остане сирак”, проплака тогава дългият поборник. И замина да става евродепутат, а синчето му не само, че не е сираче, ами се сдоби с 10-ина братчета и сестричета. Значи Бойко и Цецо не само не са го убили, ами дори и по един ритник в ташаците не са му отпрали.
Всичко живо изригна: „безпрецедентен скандал, който засяга самото съществуване на българската държава”, „опит за държавен преврат и насилствено завземане на властта“, какво ли още не. Прокуратурата даде специална пресконференция и обяви, че поема случая с особен, с първи, с цивилизационен приоритет. И какво се случи? Получихме един голям, стърчащ, кокалест среден пръст.
Миналата седмица Георги Свиленски по време на обсъждането на второ четене на промените в Изборния кодекс, уж небрежно подхвърли, че Кирил Петков му предложил ако БСП се откаже от хартиените бюлетини, той да им даде „кодовете“ за машините. Кои кодове, бе, пинкода от дебитната карта на Линда ли? Кода за лабораторния тест за бременност на Лена? Няма значение. Настъпи малък, но съдържателен апокалипсис. Прокуратурата се самосезира, Корнелия крещи, Тома Биков къса ризи, Деси Атанасова плаче за поруганата демокрация.
Преди десетилетие оказа, че „готовите за урните“ 350 000 бюлетини в Костинброд всъщност са няколко купчинки натрупани в пълен хаос по пода хартийки, които няма никакъв реалистичен начин те да бъдат използвани за подмяна на изборните резултати. Точно същият изход ни чака и с кодовете на Киро. И всичко ще свърши с няколко псувни по прокуратурата, която не може един обвинителен акт да състави. Само дето това не е и целта. Целта е да ни направят на идиоти, а тая работа пак се оказа твърде лесна.
