На 82 години почина големият български художник Кеазим Исинов. През 2005 г. той беше обявен за художник на хилядолетието, след като спечели конкурса „Милениум“ в Холандия на тема „1001 причини да обичам Земята“.

Исинов има над 30 самостоятелни изложби в България и повече от 10 в чужбина. Носител е на ордена „Св. Св. Кирил и Методий“ за големи заслуги в областта на културата.

Роден е на 16 април 1940 г. в плевенското село Садовец. През 1968 г. завършва специалност „Живопис“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, в класа на проф. Ненко Балкански. Освен с живопис се занимава и с малка пластика, скулптура и миниатюри.

Първата му самостоятелна изложба е през 1971 г. През 1977 г. получава първа награда на Международната изложба в Габрово, а през 1981 г. – трета награда на живописната изложба по случай 1300 години България.

Картините на Кеазим Исинов носят доброта, жизнелюбие, мъдрост и послания от един много хармоничен свят. Художникът споделя, че не обича да се повтаря и винаги го води настроението.

Творчеството му е богато на теми – пейзажи, портрети на бележити личности, между които художници (Рембранд, Леонардо да Винчи, Микеланджело) и философи, изобразява мадони, библейски, митологични и фолклорни сюжети.

Исинов вплита в работите си тайните на богомилите, митовете за Орфей, които сънува и след това интерпретира на бялото платно.

За него доктор Замер, директор на Виенското общество за християнско изкуство казва: „Големите художници като Кеазим Исинов са винаги пророци“. Прозвището му „възторженият пантеист“ се ражда много точно в следствие на убеждението му, че художникът трябва да е свързан силно със земята и да черпи сили от нея.