Рапърът Йонислав Йотов – Тото, не издържа на новините от последните седмици у нас и изригна в социалните мрежи с гневен пост за смъртоносните инциденти у нас, причинени главно от безотговорни шофьори и джигити, които или са на наркотични вещества, или имат чадър над себе си. Водещият на подкаст стигна до там да сравни българските пътища с бойно поле и дори с терористични атаки в Европа.

На фона на възмущението от тежките катастрофи и инциденти, Тото все пак подчерта храброто дело на едно малко момче - Даниел от Сунгурларе, който с часове кара колелото си до пагубните пожари в района, за да носи вода и храна на пожарникари и доброволци, които се бореха за овладяването на стихията.

Ето какво гласи възмущението на Тото, който е баща на две деца и се тревожи за бъдещето на отрочетата си в България, в мрежата без редакторска намеса:

"Спомняте ли си какво се случи в Ница на 14 юли 2016 г.? Ще ви припомня - камион се вряза в една от най-емблематичните алеи в света и уби 86 души.

Спомняте ли си какво се случи в Берлин на 20 декември същата година? Камион се вряза в коледен базар и уби 12 души.

Последваха Лондон, юни 2017 г. и Барселона, август 2017 г. Там оръжията не бяха камиони, а ванове. Бяха убити още 23-ма души.

След тази черна серия от терористични актове, испанският вестник “Ел Мундо” написа как колата се е превърнала в едно от основните средства за война.

Стигаме до 2025 г. Страната е България.

На 14 август, малко преди 14 часа, 18-годишен несебърлия се вряза с АТВ в пешеходна алея в Слънчев бряг и помете петима души.

Майка на 34 години и нейният 4-годишен син са в кома.

На 15 август в 1:46 ч. през нощта кола се вряза с над 170 км./ч. в нощен автобус на градския транспорт в София. Всички сте видели смразяващите кръвта кадри…

Надрусаният с райски газ 21-годишен шофьор, с книжка от две седмици и с редица нарушения за тия две седмици, уби един човек, а още четирима души в момента се борят за живота си.

Убитият е лекар от Сирия, който е видял зловещата война в родината си. И е дошъл за втори път в България, без да предполага, че ще умре в нашенската, българска война. Седнал в спрял автобус, чакащ на червен светофар.

Всъщност, България не води война с никого, но ние умираме като в кървав военен конфликт.

Улиците ни са фронт, а колата, както биха написали от “Ел Мундо”, е основно средство за тая война.

В България нямаме и религиозни фундаменталисти, нямаме терористи, но пък имаме джигити. Толкова много джигити…

Има една африканска държава, която се казва Джибути. Ние можем да се прекръстим на държавата Джигити.

Джигити на пътя.

Джигити в горите и в планините, които умишлено палят пожари.

Джигити в парламента, където си мислят само за парламентарното мнозинство, за да продължат да грабят.

Джигити в културата, където източват театри, за да купуват с тях гласове на изборите.

Джигити в спорта, където мъж бие жена в клетка.

Джигити в съдебната система, които пазят всички по-горе.

Джигити навсякъде.

Джигити, които се закрилят един другиму.

И затова все им се разминава.

Един 18-годишен джигит помете майка и дете. Те са в реанимационните легла и се борят за живота си, а джигитът вече спи в собственото си легло. Пуснат под домашен арест. Вероятно от друг джигит.

Но в държавата Джигити все още съществува и държавата България.

В България живее едно момче. На 16 години.

Иска ми се да говорим за него.

Това момче се казва Даниел.

Даниел няма кола. Но има колело.

И с това колело няколко дни поред носеше храна и вода на пожарникарите, които се бореха с огнения ад край Сунгурларе!

Всеки ден - от Сунгурларе, където е на лятна ваканция при баба си, до огнищата. С колелото.

Какъв млад мъж само!

На петия ден Даниел приключи лятната си ваканция с рани по краката и с полуизгорели маратонки….

Респект, Даниеле!

Аз имам две деца.

Уча ги, че да си джигит не е гордост. Джигитите мразят човека и са готови да го убият.

Уча ги, че доброто е сила.

И от нас, възрастните зависи - ако посеем доброто - ще имаме бъдеще.

Ако продължаваме да сеем култ към джигитите и тарикатлъка – ще продължаваме да жънем смърт след смърт.

И за следващия самотен Даниел няма да е останало нищо за спасяване и нищо за гасене…"