Леонардо да Винчи има дълъг списък от шедьоври, но малцина знаят че е изобретил и безстепенната трансмисия. Да, на Леонардо се приписва разработването на концепцията за CVT през 15-ти век, въпреки че тя започва да става популярна в автомобилите доста по-късно.

Леонардо да Винчи наистина е скицирал дизайн за безстепенна трансмисия (CVT) през 1490 г., векове преди широкото ѝ използване в превозните средства. Въпреки че не я е разработил за автомобили (тъй като автомобилите все още не са били изобретени), неговата концепция е първата по рода си.

Първият сериен автомобил, използващ CVT, е DAF 600 от 1958 г. CVT-тата са известни с плавната си работа и подобрената горивна ефективност в сравнение с традиционните автоматични трансмисии. DAF 600, малка кола от малък холандски автомобилен производител, обикновено се смята за първата кола, продавана с CVT, пише "Ауто прес".

Съвременната ера за тези трансмисии обаче започва в края на 80-те години на миналия век с автомобили като Subaru Justy и Ford Fiesta.

Напълно различни от стандартните скоростни кутии, традиционните CVT работят, като изцяло се отказват от традиционните зъбни колела, заменяйки ги с ремъчно-ролкова система. Едната ролка се задвижва от двигателя и предава тази мощност към колелата чрез ремък (или верига), притискан към втората ролка.

Системата регулира позицията на ремъка по начин, който по същество променя ефективния диаметър на притискане на ремъка към първата ролка, за да промени съотношението между нея и втората.

Така че, докато ремъкът може да регулира предавателното число на автомобила по целия спектър на диаметъра на първата ролка, конвенционалната трансмисия използва ограничен набор от физически предавки с непроменяеми предавателни числа. Както може би се досещате, това е разлика, която има много плюсове и минуси за шофьорите.

CVT-тата изглежда са навсякъде днес, дори в някои автомобили, за които вероятно не сте знаели, че се предлагат с тях. Основен фактор за тази тенденция е ефективността, която е ключово предимство на CVT-тата. В автомобил с осемстепенна автоматична трансмисия имате налични само осем предавателни числа.

Но в някои ситуации автомобилът би работил по-ефективно, ако можеше да използва предавателно число, което попада между тези, предлагани с непроменяемите физически предавки. CVT позволява това, като ефективно осигурява безкраен брой предавателни числа чрез регулиране на шайбите.

Друго предимство на CVT е, че може да бъде по-малка и по-лека от трансмисиите с голям брой предавки и че осигурява по-плавно ускорение. Няма да усещате никакво подскачане или тракане, докато металните зъбни колела се движат, защото CVT-ите нямат предавки.

Премахването на предавките и свързаните с тях компоненти може също да направи CVT-ите по-малко сложни от обикновените трансмисии, с по-малко части за счупване и и по-лесна за ремонт.

CVT имат не особено добра репутация сред хората, които обичат да шофират, и има основателни причини, поради които не искат такава, започвайки от звука, който издава. Когато автомобил с автоматична трансмисия ускорява, оборотите на двигателя се променят, когато сменяте предавките, и това е мелодията, с която шофьорите са свикнали.

С безстепенна CVT, двигателят ще премине на по-висока скорост и ще остане там, докато ремъкът между шайбите върши своята работа. Резултатът е високочестотен бучащ шум, който може да бъде изключително дразнещ за някои хора.

Освен това, обикновените автоматични скоростни кутии обикновено могат да се справят с по-голям въртящ момент от CVT, тъй като зъбните колела предават мощността чрез здравите си метални зъби, докато CVT разчитат на триене между ролката и ремъка. Това е още един аргумент срещу CVT.

Автомобилните производители обаче се опитват да се справят с тези опасения. Toyota обещава „отличително усещане за производителност“ в CVT на Corolla 2025, благодарение на факта, че има физическа първа предавка преди CVT да влезе в действие.

Corolla, както и други автомобили, оборудвани с CVT, също се предлагат с пера за превключване, които могат да кажат на компютъра на автомобила да пропусне обичайните плавни преходи в движението на ремъка и да се „прескача“ от една на друга предавка.

Идеята е, че скоковете трябва да се усещат като превключване на традиционните предавки. Дали това ще промени възприятието на хората за CVT, предстои да видим.