В украинското село Лошчиновка мъж от ромски произход изнасилил и убил 9-годишно момиче. Жестокото престъпление накарало местните жители да се вдигнат на бунт срещу целия ромски квартал. А ако убиецът не беше ром?
Преди няколко дни в село Лошчиновка в украинската Одеска област бе извършено жестоко престъпление: едно 9-годишно момиченце бе изнасилено, а след това убито. Заподозреният за извършването на злодеянието е ром. Факт, който накара жителите на Лошчиновка да извършат погроми в ромския квартал на селото.
Да, случилото се е диващина и варварство и за него няма никакво извинение. Многонационалното украинско общество обаче не бива да забравя, че убийците не се делят по националност. Не може за престъплението на един човек да отговарят всички роми.
Сбърканата саморазправа
Малко след убийството стана ясно, че и преди ромите в Лошчиновка не са били в добри съседски отношения с другите хора от селото. Те многократно се оплаквали, че ромите крадат и търгуват с наркотици. Само че властите не обръщали внимание на тези жалби, обяснявайки, че между съседи винаги имало конфликти.
Точно това е най-голямата грешка на полицията и местните институции, чиято задача всъщност е да предотвратяват етническите конфликти. В такъв сложен регион като Одеска област, където съжителстват 133 етноса, сегашният удар срущу ромите е удар срещу себе си. Защото убиецът на момичето би могъл да бъде гагауз, евреин или грък. И какво трябваше да сторят тогава жителите на Лошчиновка? Да тръгнат да палят къщите на представителите на тези етноси? Или да се саморазправят с убийците, преди следствието да си е казало тежката дума? Трябва да си зададем тези въпроси, защото историята с ромите може да провокира и други етнически конфликти в Украйна и така да вкара в обръщение отдавна забравената дума "погроми".
Хората не вярват на полицията
Ситуацията в Лошчиновка за пореден път показва, че украинците нямат доверие във властта. Или по-точно: те не гледат на властта като на арбитър в конфликтни ситуации. Само няколко дни преди жестокото убийство тълпа от хора щурмува полицейския участък в Кривое озеро в Николаевска област. Причината: полицаи убили местен жител. Хората нападнаха участъка просто защото не вярват в справедливостта и силата на властта. Нещо подобно се случи и през 2013, в навечерието на Евромайдана, когато в малкото село Врадиевка избухна бунт срещу полицията. Тя се опитваше да прикрие свои сътрудници, изнасилили млада жена, която за малко да убият.
Факт е, че местните власти продължават да си живеят по старому. И по същество в Украйна нищо не се е променило - независимо от обявените в страната реформи, вкл. и реформата на полицията. Властта си живее своя живот, хората - техния си. И когато се случи нещо извънредно, като жестокото престъпление в Лешчиновка, местните жители тръгват да търсят справедливост, готови да палят, да громят и да наказват прегрешилите по свое усмотрение. Силата на разярената тълпа се крие в слабостта на днешната власт, която е длъжна не само да овладява, но и да предотвратява такива ситуации.
Опожарена ромска къща в Лошчиновка
Кому са нужни погроми в Украйна?
Русия отдавна се опитва да "разклати" Одеска област. Първоначално Кремъл правеше плахи опити за увеличаване на руското влияние. Впоследствие пък се заговори за създаване на Одеска народна република. Всички руски опити обаче удариха на камък. Жителите на областта видяха как приключват подобни проекти в Донбас. Никой в региона не иска война. И никой няма да я допусне. За Москва обаче вътрешният фронт в Украйна е не по-малко важен от външния. И етническите конфликти могат да се превърнат в част от хибридната война на Русия срещу Украйна.
Руските държавни медии вече раздухват трагедията в Лошчиновка. В Москва така или иначе са свикнали да представят Украйна като страна, в която ненавиждат чужденците, а на закуска и вечеря се хранят едва ли не с живи бебета. Епизодът с погромите над ромите се вписва отлично в тази картина. И при умело раздухване може да провокира рецидив.
Сега украинските власти имат за задача да предотвратят разпалването на междуетносни конфликти. Само с твърдата реакция на полицията, прокуратурата и съда може да се избегне по-нататъшната ескалация. Убиецът трябва да получи заслужена присъда, а погромаджиите да отговарят за извършеното от тях престъпление. Друго решение няма.
