На Европейския съюз (ЕС) – и най-вече на пестеливия му германски касиер, му беше необходима цяла коронавирусна криза, за да проумее, че най-накрая е време да се харчи, харчи, харчи, пише онлайн изданието Politico.

Тектонските плочи на Континента се изместиха не веднъж, а два пъти, тъй като дългосрочният бюджет на ЕС беше последно договорен преди седем години. И двата пъти трусът беше в ущърб на самоназначените от Съюза пазители на фискалната дисциплина и пристрастност.

Първо дойде Brexit. Излизането на Обединеното кралство от ЕС не само остави огромна дупка в бъдещите приходи на ЕС, но и отне на блока най-мощния му член по отношение на свободната търговия, неограничената конкуренция и - изключително важно - ограничените разходи в ЕС.

Вторият трус дойде, когато Германия, най-големият нетен платец в хазната на ЕС, рязко смени плочата миналия месец. По време на дълговата криза в еврозоната 2010-2015 г. Берлин ръководеше лагера на северните страни-кредитори, противопоставящи се на всяко увеличение на дълга. Днес, заедно с Франция, Германия се превърна в най-големия радетел на колективното заемане, като хвърли решителната си тежест зад масивен фонд за възстановяване, за да помогне на страните в коронавирусната криза.

Германия е и тази, която подкрепя значително увеличаване на бюджета на ЕС за следващия програмен период.

Това е лоша новина за пестеливите северни страни, в които влизат Нидерландия, Швеция, Дания и Австрия. Те изглеждат все по-изолирани в битката си за поддържане на общия бюджет възможно най-малък и обвързване на безвъзмездните пари за южните държави със стриктни условия. Тези апостоли на строгите икономии се почувстваха в засада от предложението на Париж и Берлин, което беше прегърнато от Европейската комисия (ЕК).

Предложението на масата сега включва безвъзмездни средства в размер на 500 милиарда евро и допълнителни 250 милиарда евро заеми, които ще бъдат предоставени предимно на най-засегнатите страни.

Четирите държави имат обща традиция в националния парламентарен контрол върху публичните разходи и събирането на данъци. Това е една от причините те също да се съпротивляват на предложението за създаване на нови данъци за целия ЕС за финансиране на погасяване на дълга, възникнал за създаване на фонда за възстановяване.

Широкото възприемане, че тези четири страни са заслепени, засилва вътрешната позиция на тези правителства и ги кара да говорят по-войнствено, за да покажат на избирателите, че се борят за националните интереси преди да приемат неизбежните компромиси, които ще са необходими за сключване на сделка за бюджета на ЕС за 2021-2027 г.

Официални лица се оплакват обаче, че четирите страни тровят атмосферата с безчувствена критика към южните партньори, които бяха изтласкани до ръба от коронавируса.

Според експерти Дания и Швеция ще са по-войнствени, но по-лесни за убеждаване в преговорите заради чувството за политическа изолация. Двете страни подчертават, че харчат повече от своя БВП за развитие, отколкото по-големите си партньори в ЕС, и предлагат убежище на повече бежанци спрямо населението.

„Австрия в крайна сметка ще бъде изключително гъвкава. Но грубата риторика на [канцлера Себастиан] на Курц трови целия климат“, коментира официален представител, пожелал да говори при условие за анонимност. Източникът посочва, че гаранциите, че парите са инвестирани в перспективни проекти, приведени в съответствие с цифровизацията, иновациите и изменението на климата, ще е ключово за Виена, както и за Холандия и Дания.

Макар че никой не иска да възроди омразната „тройка” - Европейския съюз, Международния валутен фонд и инспекторите на Европейската централна банка, вероятно ще се въведат някакви „меки условности” от страна на Комисията, за да се удовлетворят критиците на мащабния пакет за възстановяване.

Нидерландският премиер Марк Рюте - най-дългогодишният лидер на ЕС след германския канцлер Ангела Меркел, състави неофициална група от осем северни държави, които се противопоставят на предложенията на Франция за общ бюджет на еврозоната. Разширеният съюз на Нидерландия Ирландия, Швеция, Дания, Финландия, Естония, Латвия и Литва създаде либерална икономическа платформа, призоваваща за изграждане на единния пазар, амбициозна програма за свободна търговия, по-строга бюджетна дисциплина и икономически реформи и задължително преструктуриране на дълга за държавите от ЕС, които търсят финансова помощ.

Групата бързо се разшири с Чехия и Словакия, които одписаха призив за предоставяне на спасителния фонд на еврозоната, Европейския механизъм за стабилност, повече правомощия за контрол на националните бюджети.

Бюджетната битка илюстрира границите на тази коалиция. Без германската подкрепа нидерландците могат да се окажат с по-малко приятели и по-малко влияние. Затова и разширената група бързо се сви  пак до четири страни. Или поне четири и половина, като се има предвид колебанието на Финландия.

Въпреки че са станали значителни нетни платци, ирландците „никога не са били пестеливи“ по отношение на бюджета на ЕС, стига техните щедри плащания в земеделските стопанства да бъдат защитени, заяви Рори Монтгомъри, бивш съветник на ирландския премиер и ирландския посланик на ЕС, който е сега сътрудник по обществена политика в Trinity College, Дъблин.

Прибалтийските държави са нетни бенефициенти на бюджета на ЕС, така че техните интереси също не съответстват на нидерландската битка.

Доколко Амстердам ще озапти френско-германския двигател – предстои да видим. Коронавирусната криза приведе Берлин по-близо до Париж и по въпросите на търговията и конкуренцията. Така без друг голям съюзник в ЕС пестеливците вероятно ще бъдат сведени до договаряне на най-добрата цена, за да отстъпят.

Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов