Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен казва, че иска да ръководи „геополитическа комисия“. Но госпожата завърши 2020 г., като изпрати наистина ужасно геополитическо послание, след като нейната комисия подписа споразумение за инвестиции между ЕС и Китай, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.

През изминалата година Китай смаза гражданските свободи в Хонконг, засили потисничеството в провинция Синдзян, уби индийски войници, заплаши Тайван и санкционира Австралия. С подписването на сделка с Китай ЕС даде знак, че не го е грижа за всичко това. Както казва Янка Ортел, директор на азиатската програма към Европейския съвет по външни отношения: „Това е огромна дипломатическа победа за Китай“. 

Представителите на ЕС предлагат няколко обосновки за своето решение. Те казват, че много от отстъпките, които ЕС е получил от Китай, вече са били предоставени на САЩ като част от „първата фаза“ на сделката на Америка с азиатската страна. (Тук се включват отваряне на сектори в няколко индустрии, както и промени в изискванията за съвместните предприятия.) Властите в Брюксел посочват, че САЩ не са поискали разрешение от Европа, преди да сключат своята сделка с Китай. Те оправдават решението на ЕС като демонстрация на „стратегическа автономия“.

Тези аргументи на ЕС звучат прагматично, но всъщност са наивни. Лекомислено е да вярваме, че Китай ще спазва споразумението, което е подписал. Наивно е да се игнорират геополитическите последици от сключването на сделка с Китай точно сега. И е наивно да се мисли, че мрачният политически климат в Пекин никога няма да повлияе на живота в Брюксел или Берлин.

Това също е голям удар срещу Джо Байдън. Избраният президент на САЩ подчерта, че след Доналд Тръмп иска да започне наново с Европа. По-специално, администрацията на Байдън иска да работи по въпросите на Китай заедно с демокрациите партньори. Джейк Саливън, съветникът на Байдън по националната сигурност, отправи в последния момент молба към европейците да отложат подписването на сделката - поне докато я обсъдят с новата администрация. Той беше игнориран. ЕС казва, че тази сделка ще „дисциплинира поведението“ на китайските държавни предприятия, от които сега ще се изисква „да действат в съответствие с търговските съображения“. Но Китай пое много подобни ангажименти, когато се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. Обещанията за ограничаване на държавните субсидии, направени преди 20 години, сега се предлагат отново като нови отстъпки. Обещанията на Пекин да "работи за" прилагане на международните конвенции за трудовите стандарти също са смешно несериозни. Както Ши Инхон, виден китайски академик, посочи: „По отношение на труда е невъзможно Китай да се съгласи. Можете ли да си представите Китай със свободни профсъюзи?"

През миналата година Китай многократно демонстрира готовността си да игнорира договорните ангажименти. Новият му закон за националната сигурност нарушава споразумение с Великобритания, което гарантираше автономията на Хонконг. Китай също така наложи мита върху австралийски стоки в нарушение на споразумението за свободна търговия между двете страни.

Моментът за тази сделка е прекрасен за Пекин, тъй като поставя екипа на Байдън пред свършен факт. Райнхард Бютикофер, председател на делегацията на Европейския парламент за Китай, казва: „Позволихме на Китай да вбие огромен клин между САЩ и Европа.“

За сделката между ЕС и Китай силен натиск оказа германската канцлерка Ангела Меркел, като в крайна сметка беше сключена точно преди завършека на немското председателство на ЕС. Меркел се смята за защитник на либералните ценности, но подходът й към Китай се ръководи до голяма степен от търговията. Тя знае, че германската автомобилна индустрия претърпя няколко трудни години, а Китай е най-големият й пазар.

Решителността на Меркел за прокарване на сделката може да отразява и собствения й скептицизъм относно бъдещето на САЩ. В реч през 2017 г. тя каза, че Европа вече не може да разчита на Америка. Изборът на Байдън вероятно не е променил това нейно гледище. Много европейци също вярват, че САЩ са на ръба на нова студена война с Китай - и не искат да я споделят.

Някои от тези аргументи са достатъчно разумни. Трудно е да погледнете текущите събития във Вашингтон и да се почувствате напълно уверени в стабилността на САЩ или Атлантическия съюз. Европейското желание да се избегне военна конфронтация в Тихия океан също е рационално.

Но разчитането на американска гаранция за сигурност спрямо Европа, съчетано с подкопаване на американската политика за сигурност в Тихия океан, не изглежда като разумна или устойчива политика в дългосрочен план.

Европейците също така се самозалъгват, ако смятат, че могат да затварят очи пред все по-авторитарния и агресивен характер на Китай на Си Дзинпин. През последните 70 години европейците се възползваха от факта, че най-мощната държава в света е либерална демокрация. Ако авторитарна нация като Китай измести Америка като доминиращата глобална сила, тогава демокрациите в целия свят ще усетят последствията.

Дори в сегашния геополитически ред Китай многократно демонстрира готовността си да използва икономическата си мощ като стратегическо оръжие. Като задълбочават икономическата си зависимост от Китай - без да координират политиката си с други демокрации - европейските държави увеличават своята уязвимост на натиск от Пекин. Това е забележително късогледо решение за една „геополитическа комисия“, каквато Фон дер Лайен иска да е ЕК.

Петър Нейков, редактор Десислава Попова