Безпрецедентният възход на Америка е продиктуван от щастливи обстоятелства, но е малко вероятно да се повтори в бъдеще, казва професорът от Харвард Стивън Уолт. Авторът обяснява в какво се изразява добрият късмет за САЩ. Той допълва, че късметът вече е обърнал гръб на Америка.

В резултат на управлението на Горбачов и крахът на СССР Америка получи безпрецедентен възход, който бе продиктуван от щастливи обстоятелства, но е малко вероятно късметът да се повтори в бъдеще.

След краха на СССР светът се озова в кратък еднополюсен свят, в който САЩ нямаха сериозни съперници. Политиците и учените решиха, че Америка е намерила вълшебната формула на успех във все по-глобалния свят. Високомерието през 1990-те години бе очаквано: никой вече не можеше да претендира за толкова дълъг и почти непрекъснат успех. Излеждаше, че Америка не познава загуби.

Така ли е днес? Могат ли американците да продължат да са сигурни, че целият свят е като на блюдо пред тях и че всичко ще се оправи, независимо в какви авантюри се впускат те?

Може би да, а може би не. Ето четири причини, поради които късметът на Америка може да се обърне срещу нея.

На първо място, „подарената“ сигурност, с която страната ни бе свикнала от момента на своето създаване, вече не е толкова дълбока, колкото преди. Не ме разбирайте погрешно: липсата на сериозни врагове наблизо все още е значително предимство и двата огромни океански рова продължават да защитават Съединените щати от немалко потенциални проблеми. Пентагонът официално е в списъка на «Министерството на отбраната», но американските военни отделят малко време и пари за директна отбрана на американската територия.

Вместо това американците тръгнаха да оправят ситуацията в цяла поредица от държави. Защо го правят? Защото американците не бива да се притесняват от нападение от страна на Канада, Мексико или където и да било другаде.

Уви, 2020 г. се превърна в мрачно напомняне, че защитата, която някога имаха САЩ, не е толкова надеждна, колкото някога. Пример: За по-малко от година коронавирусът уби повече американци, отколкото Първата световна, Корейската и Виетнамската война взети заедно. Докато пиша това, всеки ден умират повече хора, отколкото бяха убити при терористичната атака на 11 септември 2001 г. Разстоянието все още има значение, но вече не предпазва от всички опасности.

А миналата седмица научихме, че някои чужди сили (обикновено се смята, че това е Русия) са хакнали огромен брой държавни компютърни системи, дори системата за национална сигурност на САЩ. Окончателният размер на щетите все още се изчислява, но инцидентът показва друга уязвимост, която не се влияе от разстоянието. Съединените щати все още имат късмет с географското си местоположение, но това предимство вече не е толкова голямо, колкото преди.

Втората причина за безпокойство е Китай, значително по-сериозен съперник от бившия СССР.

Американците имаха дълга серия от победи от 1776 г. до средата на 1990-те години, но оттогава Китай може да се похвали със значително по-големи успехи.

Китайската икономика скоро ще надмине американската икономика, тя се спаси от опустошителните войни, управляващите й елити вярват, че е предопределено Китай стане една от водещите сили (ако не и водещата) през този век, техният странен еднопартиен капитализъм работи добре като цяло и те са напълно ангажирани в работата на ключовите международни институции и участват във всички региони на света.

Докато администрацията на Тръмп се заиграваше с всякакъв вид протекционизъм, Китай преговаряше и подписваше нови търговски и инвестиционни споразумения. 

Третата причина да се помисли за късмета на САЩ е самонараняването, от което самите американци са опиянени. Списъкът е дълъг: изкуствена поляризация, водеща страната в задънена улица, отричаща навременното решаване на жизненоважни въпроси; фетишизиране на „свободата“ до такава степен, че милиони американци отказват да носят маски в разгара на пандемията — и те смятат това не за глупост, а за героизъм; непропорционалната обществена роля на цял легион лъжци, шарлатани и тролове, които преследват доходоносна кариера, бълвайки отровна смес от лъжи и омраза; повсеместното влияние на добре финансирани лобистки организации, които само показно имат общо с истината; корумпиращото влияние на парите върху политиката на САЩ и овехтялата избирателна система, която все повече циментира властта на малцинствата; недосегаемият от закона външнополитически елит, който е неспособен да се поучи от собствените си грешки.

Мога и да продължа, но вие разбирате накъде клоня.

А сега и промяната на климата. Атмосферата не се интересува какво мислите вие ​​и аз за нея — тя следва законите на физиката и химията, независимо какво си въобрязаваме всички ние. Хората може да отричат ​​промяната на климата, но на планетата не й пука какво отричат и какво приемат хората.

Американците вече не бива да считат, че късметът е тяхно неотменнно право по рождение.

Или че Ото фон Бисмарк е бил прав, като заяви, че „Бог помага на глупаците, алкохолиците и Съединените американски щати“.

Ако американците искат бъдещето им да бъде толкова безоблачно, колкото миналото, те трябва да са готови да работят заедно — нещо, което почти забравихме как да правим през последните десетилетия. Ако не си спомняме как става това, възможно е дългата поредица от късмет за Америка да приключи.

Петя Паликрушева