В неправилните ръце дори най-светлата идея може да се  превърне в оръжие за масово унищожение.

Няма съмнение, че борбата с промяната на климата е важна. Човечеството прекалено дълго е експлоатирало Земята и нейните ресурси. Последиците от такова поведение могат да са и ще са пагубни за всички нас.

Но колко често мислим за последиците от съвременната «зелена» политика?

Време е наистина да я оценим.Популяризирането на идеята за „зелена икономика“  продължава години наред.

Това е способствано от многобройните кризи, предимно климатични, екологични, хранителни и икономически. Информационните кампании, популяризиращи концепцията за зелена икономика, ни показват ужасяващите резултати от човешката дейност. Те показват какво ще се случи с планетата след няколко десетилетия и ни карат да се замислим в какъв свят ще живеят децата ни.

Всичко това трябва да се възприема изключително като реклама. Със същия успех тютюневите компании говориха за изискания вкус и ненадминатото качество на своите продукти, криейки вредното въздействие от тютюнопушенето.
И това не е преувеличение, защото зад популяризирането на тютюна, както и зад популяризирането на „зелената икономика“, стои едно и също нещо — капиталът.

Нещо повече, можем да кажем с увереност, че онези, чиито предци са изградили екологично замърсяващи фабрики в ерата на индустриалните революции, днес защитават околната среда.

Ерата на прехода от ръчен към машинен труд е ярък пример за случващото се сега.
През 18-19 век хората бяха на прага на промяната и много малко бяха доволни от това.

Докато богатите възстановяват бизнеса, много занаятчии губят поминъка си. Всъщност тогава капитализмът се утвърди като доминираща световна система.

След столетия, със сигурност виждаме много положителни аспекти на индустриалната революция. В мащабен смисъл тя беше действително оправдана.

Но едва ли можем да оценим напълно потресението и отчаянието на нашите предци.Впрочем, такъв шанс все още може да ни бъде предоставен.

Демократическата партия на Съединените щати на последните избори видя опасен отлив на латиноамериканския електорат. Работейки с различни петролни компании в южната част на страната, те просто се страхуват да не загубят работата си заради „зелените“ идеи на демократите.

Разбира се, има всички основания да вярваме, че мощните западни икономики ще се справят с последиците от прехода към алтернативни пътища на развитие. Техните ресурси ще бъдат достатъчни, за да компенсират разходите за такъв болезнен процес. Но какво ще правят развиващите се страни?

Всъщност тук се проявява ключов елемент от лицемерието на привържениците на „зелената икономика“.
Всички техни идеи просто не отчитат факта, че различните държави и народи навлизат в нова ера в различни условия. И би могло да се предположи, че например САЩ ще поведат целия свят към екологично и светло бъдеще.

Но ще поискат ли американските икономически и политически елити да загубят такова преуимущество?
Отговорът е очевиден, защото говорим за превъзходство над Русия и Китай, развиващите се индустриални страни.

Руската икономика като цяло е опасно зависима от петрола и газа. Само си представете каква криза очаква руснаците, когато започнат да въвеждат алтернативна енергия на глобално ниво.

Дори „Северен поток 2“ може да бъде блокиран под предлог за заплаха за околната среда, въпреки че Берлин твърди, че тръбопроводът е необходим за прехода към алтернативни енергийни източници.

Гражданската война в САЩ може да стане прекрасен пример за съвременните тенденции. Струва си да си припомним веднага, че робството не е причината за конфликта.

Линкълн подписва Прокламацията за освобождаване, когато войната вече е в ход и нейните норми се разпростират изключително върху южняците.

Разногласията на страните са много по-дълбоки. Север и Юг се различават един от друг идеологически и, по-важното, икономически.

Противно на общоприетото схващане за изостаналостта на аграрния Юг, той е колосално по-богат от Севера.
Тогава три четвърти от приходите на държавния бюджет идват от южното земеделие.

Но Северът през последните предвоенни години се оказа в икономическа криза. Една от причините за това става Русия, която след Кримската война заля европейския пазар с евтино зърно, измествайки американците.

При такива условия северняците започнаха буквално да експлоатират южняците, за да възстановят своите позиции, възползвайки се от предимството в Конгреса.

Не е изненадващо, че южняците се разбунтуваха.

Само че за войната те разполагаха с много по-малко ресурси от индустриализираните северни щати.

И знаят какъв е резултата. И премахването на робството се превърна в своеобразен механизъм за ограничаване на Юга. Именно Югът, в края на краищата, и трите северни робповладелчески щата- Делауеър, Кентъки и Мисури — отмениха робството 8 месеца по-късно.

Аналогията на отмяната на робството в Съединените щати на съвременната световна арена е идеята за „зелена икономика“. Сам, че вместо бунтуващите се южняци — бунтуващите се Русия и Китай, и вместо идеята да запазят САЩ от разпадане- да се удържи от краха на глобализацията, която сега преживява сложни времена.

Както беше посочено по-горе, защитата на околната среда и борбата с изменението на климата са от съществено значение. Но това, което днес се опитват да ни „продадат“, има съвсем други цели.

За реалното популяризиране на понятието „зелена икономика“ е необходимо на международно ниво да се създадат механизми за засилване на глобалното сътрудничество в научноизследователската дейност и областта на разработките, свързани със „зеления растеж“. Също така е необходимо да се промени международният режим за защита на правата на интелектуална собственост и търговските механизми.

Статистиката показва, че повечето от „зелените“ продукти сега се произвеждат в развитите страни — сериозно предимство, особено предвид протекционизма и влиянието на западните правителства върху международните институции. Развиващите се страни просто се оказват в неравностойни условия. Те са изкуствено хвърлени в началото на изминатия път. И това не са просто гръмки думи.

Това е закриването на предприятия, които не отговарят на екологичните стандарти, определени от развитите страни.

Това са милиони хора без работа. Това са икономически кризи, масови вълнения, сваляне на правителства и нови потоци от бежанци от бедните страни.

Докато се вземат предвид всички тези фактори, докато не се постигне равенство в разпределението на „зелените“ разработки и ресурси, изявленията за опазване на околната среда или борба с изменението на климата са лицемерен опит на елитите да запазят световното господство на капитала.

Превод: Ася Иванова-Зуан