След година, в която не е продал и едно питие, собственикът на бар в Истанбул Фуат Акьол се затруднява да изплаща заема си и да спаси 27-годишния си бизнес, затворил врати заради пандемията.

Малки фирми като неговата са основата на политическата подкрепа за президента Реджеп Тайип Ердоган, но и едни от най-уязвимите към ограниченията заради пандемията и последните промени в паричната политика на страната, пише FT.

Ердоган не крие, че не е привърженик на високите лихвени проценти и корените на неговата антипатия може се търсят отчасти в проблемите на силно задлъжнелите малки компании. След като предишният управител на централната банка на Турция Неджи Агбал увеличи лихвените проценти по заеми до 19 процента, Ердоган този месец го уволни, а след това и заместникът му.

За нов управител на централната банка турският президент назначи Шахап Кавджъоглу, който споделя нестандартното мнение на турския лидер, че високите лихвени проценти причиняват, а не премахват инфлацията. Той обаче посочи, че засега ще се придържа към политиката на Агбал.

Повишаването на лихвения процент засегна особено много 3,2 млн. малки и средни предприятия в страната. Те имат дълг на обща стойност 107 млрд. долара, което е една четвърт от всички непогасени заеми в Турция. Икономическото въздействие на пандемията от коронавируса тласна много от тях към несъстоятелност.

Правителството „вижда намаляването на лихвените проценти като най-доброто средство за увеличаване на ресурсите за малките и средни предприятия, за да запазят подкрепата си“, казва Йонер Гунджавдъ, икономист от Техническия университет в Истанбул.

Ердоган обещава и данъчни облекчения за някои от най-малките предприятия в страната, за да им помогне да преодолеят пандемията. Затворените бизнеси обаче които нямат доход за облагане, остават извън обхвата на пакета за помощ.

Въпросните малки предприятия, известни като еснафи, са големи работодатели – около 2 млн. от тях имат по около 20 работници. Над 120 хил. от тях са подали молба за несъстоятелност през последната година, според официалния регистър. Много повече са неофициално затворили врати, но не могат да си позволят да завършат съдебния процес по несъстоятелност.

„Едва ли има бизнес без дългове“, коментира Бендеви Паландьокен, председател на Конфедерацията на търговците и занаятчиите в Турция, чиито членове наемат един от всеки осем турци. „Търговците са гръбнакът на нашата икономика. . . Нещастието им удря цели семейства, така че когато еснафите са в беда, това пряко влияе върху по-широката икономика“, допълва той.

Дребните търговци са гръбнакът на подкрепата за управляващата партия "Справедливост и развитие" (ПСР). Те разчитат на кредити, за да поддържат бизнеса си, а сега или нямат достъп до кредит, или кредитите са твърде скъпи, посочва Гунджавдъ.

Не само дребните бизнеси са затруднени обаче. Тунджай Йозилхан от най-голямата бизнес група в Турция Tusiad наскоро заяви в рядка, макар и забулена критика, че „смесените сигнали“ при вземането на политически решения затрудняват решенията на индустриалците за инвестиции.

„Всички ние се опитваме да разберем и оценим общите, неочаквани събития през последните няколко месеца и да разберем бъдещето. Как обаче могат да се вземат решения, когато ситуацията е неясна и параметрите на властта и отговорността са толкова мътни“, коментира той в телевизионна реч.

Кредитите за малкия бизнес представляват най-големия сегмент на лошите кредити на турските банки, коментира Линдзи Лидъл, старши директор във Fitch Ratings в Лондон. Съотношението на всички необслужвани заеми е 4,1%.

Турската хазна подкрепя много заеми за малки и средни предприятия, като намалява въздействието на нарастващите неизпълнения върху по-широката финансова система, допълва Лидъл. Въпреки това рисковете, които тези заеми носят, продължат да се увеличават поради неотдавнашния им „масивен растеж в трудна среда“, добавя тя.

Тези компании „са по-податливи на шокове по простата причина, че имат по-малко парични буфери [и] обикновено работят с ниски парични салда“, казва и Паоло Монако от групата за финансиране и развитие на малки и средни предприятия на Европейската банка за възстановяване и развитие, която съветва и отпуска заеми към турския бизнес. Предишните цикли на бум и разруха ги бяха направили "изключително устойчиви" в сравнение със западните малки и средни предприятия, допълва той.

Барът на Фуат Акьол в Бейоглу, централен квартал на Истанбул, в който се концентрират поне 350 бара и клуба, претърпява няколко кризи. Антиправителствените протести от 2013 г., бомбена атака на Ислямска държава, която уби четирима израелски туристи през 2016 г. и рецесия през 2019 г. – всичко това отблъсква все повече клиенти. Никога не съм виждал Бейоглу толкова безлюден, както сега, казва той.

Главната улица на Бейоглу, на която има художествени галерии, елегантни консулства и църкви, е превзета от служители, които проверяват температурата на минувачите и ограничават тълпите, за да ограничат разпространението на Covid-19.

Преди пандемията Акьол би спечелил достатъчно, за да покрие месечните си разходи от само няколко добри нощи. Сега барът му е затворен от март 2020 г., а той има да връща заем от 500 хил. турски лири (63 хил. долара), иначе ще фалира. Акьол почти е изчерпал приходите от продажбата на семеен имот и държавната субсидия. Той не е плащал наем от една година и е изправен пред изгонване от помещението, което наема от 1994 г. насам.

„Несигурността само се засили. Банките не биха ни дали заеми, тъй като сега нямаме приходи, но не се замислят дори и за преструктуриране на заемите“, казва той.

Генджавдъ предупреждава, че поддържането на ниски лихвени проценти „няма да бъде устойчиво“ поради нарастващата инфлация и „защото Турция вече не може да привлече чуждестранна ликвидност, след като доверието към централната банка и правителството се срина както сред международните инвеститори, така и сред местната бизнес общност.

Акьол не е в състояние да обяви фалит, тъй като не може да плати обезщетения и други задължения. Той не може да каже и дали барът му ще може да оцелее, особено ако няма признаци за скорошно отваряне и при несигурност дали няма да се наложи да затвори отново при нов ръст на случаите на заразени с коронавирус.

„Има два сценария: или ще бъдем унищожени, или ще получим помощ“, казва той, като допълва, че най-големият проблем е, че никой не знае в коя група ще попадне – на фалиралите или на подпомогнатите.

 Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов