Представете си, че се намирате на брега на море, а пред вас има над 100 м пясъчна ивица, която изглежда все едно след няколко часа ще има прилив и водата отново ще се покачи. Но приливът така и не идва, а плажът пред вас остава пуст и безплоден.

Общо взето така изглежда една немалка част от крайбрежието на Каспийско море, което се намира между границите на Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан и Иран. За някои то не е точно море, като все още водят спорове дали всъщност не е най-голямото езеро на Земята - общо взето почти три и половина пъти по-голямо от територията на България.

Най-големият му проблем обаче е, че изчезва, а причината се крие в климатичните промени и глобалното затопляне.

Или поне така се твърди в изследване, публикувано в авторитетния научен журнал Communications Earth & Environment, според което при сегашното си темпо, до края на това столетие Каспийско море ще се свие с 25% или общо 95 000 квадратни километра, колкото е големината на Португалия.

В момента се изчислява, че нивото спада средно със 7 см. годишно, които след пет години вероятно ще станат 40 см, а след 10 години - около 1 метър.

Така Каспийско море е на път да сподели съдбата на близкото Аралско, което вече на практика не съществува в резултат от действията на Съветския съюз през миналия век. Тогава в Москва решават да отклонят теченията на реките Амударя и Сърдаря, за да стимулират земеделието в региона, но по този начин лишават Аралско море от приток на вода и де факто го ликвидират.

В този смисъл Азовско море също винаги е било уязвимо от пресъхване и драстични промени в нивото си, тъй като е изцяло изолирано от други морета и зависи от притока на реки - най-вече могъщата Волга.

През голяма част от историята различни фактори са водили до изменения в Каспийско море, като обществата по крайбрежието му винаги са били непрекъснато заплашени или от потоп, или от това да останат твърде далеч.

Драматичен пример за неговата непредсказуемост е съдбата на древния търговски център Абаскун, който през средновековието само за няколко години бил погълнат напълно от водата.

Последното столетие не прави изключение в тази тенденция. Още през 30-те години изграждането на язовири по река Волга води до двуметров спад на Каспийско море само за пет години. Следващите десетилетия обаче водят до засилени валежи и ново покачване на нивото.

Сега ситуацията е по-различна. Докато предишните колебания на Каспийско море са били резултат от непредсказуема комбинация на човешка дейност и екологични промени, то сега основният фактор в покачването на температурите.

"Този път става въпрос за климатични промени", твърди професор Елдар Елдаров от Дагестанския държавен университет. "Все още имаме същото количество вода, която се влива от Волга, но по-високите температури означават, че тя се изпарява по-бързо".

В най-дълбоките си части Каспийско море достига до 1000 м, а това значи, че то трудно ще се стопи до степента на почти изчезналото Аралско.

Все пак повишаващите се температури заплашват да нанесат непоправими щети както на екосистемите, така и на хората наоколо.

Например по-плитките северни и източни части са дом на безброи различни видове риби и птици, чиито популации ще бъдат засегнати, когато района се превърне в солена, пясъчна пустош след оттеглянето на водата.

От друга страна вече се наблюдава и много сериозно влияние върху бизнеса и изобщо начина на живот на хората по крайбрежието. Традиционните рибарски общности вече страдат от намаляващата риба, докато туризма изпитва трудности заради изчезващото море - хотели построени на първа линия на плажа след няколко години се оказват на десетки метри от водата.

Спадащите нива на Каспийско море заплашват и дейността в огромното нефтено находище Кашаган в Казахстан.

То е едно от най-големите офшорни в света, а разкриващите се плитчини  все повече затрудняват достъпа на плавателни съдове до него. В този смисъл съвсем наскоро от международният консорциум, който оперира находището, предупредиха, че спадащото ниво на Каспийско море може да доведе до пълно спиране на работата.

В по-широк контекст неговото свиване вероятно ще разстрои климата в Централна Азия. Досега Аралско и Каспийско море действаха като естествени средства за охлаждане на традиционно топлия и сух климат като стимулираха повече валежи. Това обаче ще се промени и ще се стигне до затворен кръг, при който по-високите температури ще водят до изпаряване на морето, което от своя страна ще води до още по-високи температури.

"Нашите модели показват как дори леко изменение в нивото на Каспийско море ще има огромно влияние върху регионалния климат", казва Матиас Пранге от Бременския университет, съавтор на изследването в Communications Earth & Environment.

"Много вероятно в каспийския регион скоро ще видим по-дълги и по-сухи лета. А това е място, която вече страда от недостиг на вода".

Webcafe