Американският президент Джо Байдън неотдавна въведе нова практика на общуване с нацията — петминутки.

Толкова продължават речите на американския лидер — 5 минути.

Вероятно за възрастния глава на Белия дом това е напълно комфортен времеви отрязък, но за всички видове американци това предизвиква само недоумение.

Във времената на СССР също имаше възрастни лидери, но дори техните речи бяха по-продължителни и смислени.

А Байдън откровено си чете от листа, а след това спешно напуска трибуната, докато не е объркал къде се намира стълбичката на същата, защото в противен случай ще се наложи да скача от подиума.

На фона на световното вътрешно и геополитическо блато, много американци се вълнуват за отношенията с Русия, а Байдън, след като нарече Путин «убиец», внезапно стана миролюбив и лаконичен по темата, разстройвайки с това «американските ястреби».

Воинствено настроените конгресмени разчитаха американският военен бюджет да бъде увеличен, но президентът заяви — война с Русия няма да има.

След това добави, че и американците, и руснаците се горди народи, изпълнени с патриотични чувства, но заинтиресовани от мирното бъдеще.

Не забрави за каже и за телефонния разговор с Путин. Байдън отбеляза, че разговорът е преминал в откровена и уважителна форма. Това прозвуча обнадеждаващо, но след това последваха нови санкции: видимо за поддържане на авторитета в очите на собствения му народ.

От твърдите мерки американският президент се отказа — трябвало да «се прояви великодушие дори към Русия».

След поредната петминутка на главата на Белия дом ползвателите на Интернет веднага реагираха с негодувание в мрежата:

«И за какво чаках няколко часа? Престарелият дядка нещо дуднеше пет минути».

«Пет минути пълни глупости. Слава Богу, че не заспа по време на тези 5 минути»

«Каква мощна реч — нищо по същество, пълна каша».

«И какво сега, трябва да четем между редовете ли и да се досещаме? Този го гледам за първи и последен път».

Всъщност, новият лидер на демократичния свят въобще не се държи странно.

Първоначално от устата му летят оскърбления, след това инициира телефонен разговор и предлага среща. Някои казват, че това си и чиста форма на шизофрения, други — че е разстройство на съзнанието просто…

Проблемът е, че тази диагноза НЕ Е за Байдън, а за националната политика на една държава, която се опитва да дава наклон на политиката на целия свят…

А в Украйна пък си имат хуморист, смешник, искам да кажа комедиен актьор за президент…

Нашият пък си бръмчи с джипката…

А в родния парламент буйстват хора от рода на «Тошко африкански», «котаракът Мук»….и Баба Цолона.

Забавляват ни.

Дори вече не ни вкарват в недоумение.

Наистина, хората биват управлявани от такива, каквито са заслужили.

Другият път ще акцентирам върху Баба Цоцолана (от Ран Босилек).

«— Мяу! Омръзнаха ми тия птичета крилати, искам рибки опашати! Мяу!» (Из «Тошко Африкански» от Ангел Каралийчев.

Петя Паликрушева