Авторът първо признава, че G7 вече се е превърнал в анахронизъм, но след това обсъжда как да поднови този влиятелен някога клуб. Главното за него е да се даде отпор на основните конкуренти на Запада, Русия и Китай. Но тук се появяват различията във възгледите на Европа и САЩ: европейците не искат да прекъснат отношенията си с Москва.

Групата от седемте най-богати промишлени страни се фокусира върху системната конкуренция с Пекин и Москва. Но им липсва цялостна стратегия.

G7 изглежда като реликва от миналото. Някои биха сметнали този клуб от седемте най-богати промишлени страни — Великобритания, Франция, Канада, Италия, Япония, Германия и САЩ — за анахронизъм. Икономическите и политически центрове на властта отдавна се преместиха в Азия. Това, което преди беше „световно правителство“, се превърна в политическия Запад.

На дневен ред е всичко, което в момента тревожи страните от Г7, от пандемията до гражданската война в Сирия и борбата с промяната на климата. Но най-важната тема е как политическите демокрации на Запад могат да се справят с авторитарните режими в Русия и Китай.

Всички страни от Г-7 са обединени от желанието да работят заедно за борба с експанзията на Китай, както и да сдържат непредсказуемия Владимир Путин с неговата склонност към политиката на силата.

Различия в интересите между Европа и САЩ

Взаимодействието с Русия не е лесно. В случай на съмнение Вашингтон може да си позволи нов ледников период с Москва, а за Европа Русия при всички случаи остава съсед, с когото е необходимо да се намери мирен общ език в дългосрочен план. Колко трудно е да се изработи обща линия на действие, показва трансатлантическият спор за газопровода „Северен поток 2“.

Петя Паликрушева