Документ, анонсиран от Александър Лукашенко като венец на дългогодишното му управление, бе символично подписан от него в Деня на победата. Текстът регламентира действията на властите при насилствена смърт на държавния глава. Експерти констатират, че указът не отговаря на гръмките анонси, създава правна бъркотия и подготвя обществото за оттегляне на Лукашенко.
Указ номер 2 бе подписан от Лукашенко на 9 и обнародван на 10 май. Под гръмкото название „За защитата на суверенитета и конституционния строй“. Александър Лукашенко го подписа, „осъзнавайки отговорността си пред днешното и бъдещите поколения граждани на страната за опазване на суверенитета на Република Беларус, гарантиране на националната й сигурност и териториална цялост, мир и спокойствие, защита на живота и здравето на хората в условията на глобални предизвикателства и заплахи“, се казва в преамбюла.
Според текста, „в случай че президентът на Република Беларус загине в резултат на покушение срещу живота му, извършен терористичен акт, външна агресия, вследствие на други действия с насилствен характер“, „незабавно въз основа на решение на Съвета за сигурност“ в страната се обявява извънредно или военно положение. След което всички държавни органи, организации и граждани действат според решенията на Съвета за сигурност. Съветът има правото да уволни ръководителите, неподчинили се на негови решения, и да ги смени с други. Този орган взема решения чрез тайно гласуване, с мнозинство най-малко две трети от гласовете на постоянните членове. Председател на заседанията на Съвета е премиерът на страната.
Ще припомним, че за готвения указ се чу за първи път на 17 април. Анонсирайки документа, Лукашенко го нарече „едно от принципните… решения за четвърт век президентско управление“. Той трябвало да разкаже „как ще бъде изградена властта в Беларус“, ако страната изведнъж остане без Александър Лукашенко. „Главната цел е „те“ да не получат властта дори в този случай“, отбеляза Лукашенко. Беларуският ръководител не посочи конкретно кои са „те“.
През последната година врагът бе сменян неведнъж. В началото на изборната кампания посегателства срещу суверенитета и независимостта на Беларус извършвала според властите Русия, изпратила в страната вагнеровци (бойци от т. нар. частна военна компания „Вагнер“, б. пр.). После пък Полша искала да заграби Гродненска област с подкрепата на сили на НАТО. След това за терористи бяха обявени лидерите на протеста Светлана Тихановска и Павел Латушко.
Накрая, според последната версия засега, президентът на САЩ Джо Байдън лично наредил Лукашенко да бъде убит, като наел за целта литературоведа и публицист Александър Федута, бивш съратник на Лукашенко, адвоката Юрий Зянкович, живеещ в САЩ, лидера на опозиционната партия „Беларуски народен фронт“ Григорий Костусев и още неколцина беларуски емигранти.
В коментари за плановете на Лукашенко експерти казваха, че те противоречат на конституцията, чийто член 89 гласи, че при невъзможност президентът да изпълнява задълженията си властта се прехвърля на министър-председателя, че усилията на Лукашенко са напразни, тъй като веднага след смъртта му неговите укази ще спрат да се изпълняват, и че има риск властта да бъде поета от военна хунта. Светлана Тихановска твърдеше, че появата на указа се дължи на протестите, накарали Лукашенко да се замисли за оттегляне. Експертната общност обаче не бързаше да прави окончателни изводи, тъй като анонсите невинаги съвпадат с реално предприеманите стъпки.
Очакванията отчасти се оправдаха. „Подготовка за чрезвичайна комисия“, прехвърляне на пълномощия към структура, неизбрана от народа – това ли е венецът на управлението на първия президент? Това ли е всичко, което той смята да остави като политическо завещание?“, реагира след публикуването на указа политическият наблюдател Александър Класковски. „Символиката на указа излезе мрачна и двусмислена“, смята той. Независимо какво е искал да каже Лукашенко с този указ, обществото чу, че властта осъзнава колко е непопулярна, а той самият много се страхува да не го сполети разправа, че в страната не е изградена нормална система от държавни институции, щом един снайперист може да разруши всичко, разсъждава Класковски в Телеграм.
„От документа става ясно само това, че Лукашенко се кани да управлява доживотно, а после (ако изведнъж умре при атентат) властта минава към военен съвет, който да се залови с прехода. Целта на последния, според замисъла на диктатора, е властта да остане в ръцете на „семейството“, гласи изводът на политолога Павел Усов. Той е убеден, че „веднага щом Лукашенко издъхне, този „съвет“ ще унищожи суверенитета и страната. Защото едничката опора на всички тези хора е само в Русия“.
„Политическо завещание на Александър Лукашенко“ нарича документа политологът Валерий Карбалевич. „Неслучайно в минали времена лидерите криели от народа кроежите на заговорници, за да не излагат своята слабост и впечатлителност на всеобщо обозрение и да не дават допълнителна тежест на своите врагове“, разсъждава експертът. В стремеж да сплаши народа и да дискредитира опозицията властта всъщност е съдействала за десакрализация на Лукашенко, смята той.
„Хората у нас пишат завещание, усещайки, че се оттеглят в друг, по-добър свят. В случая става дума за политическо оттегляне на Лукашенко“, посочва той. „Указ номер 2 издава обреченост, усещане за присъдата на вечността, липса на перспектива… с този декрет той сам отваря пред обществото хоризонт към постлукашенковата епоха… в подсъзнанието на беларуския народ се залага мисълта, че ето, можело да се живее и без Лукашенко. Това е преврат в представите на неговите привъженици“, твърди експертът.
Впрочем обикновените хора по кухните си и в социалните мрежи вече обсъждат възможно ли е Лукашенко тайно да замине някъде, като инсценира собствената си смърт. Колкото до евентуално реализиране на сценария, представен в указа, според Карбалевич той създава „правна бъркотия, която не може да свърши с нищо добро“. Експертът обръща внимание, че названието на документа не отговаря на съдържанието. „Какво общо примерно със суверенитета има механизмът за предаване на властта, щом Лукашенко си замине?“ – пита се той. Според наблюдателя, по въпроса отговаря ли документът на основния закон трябва да се произнесе и Конституционният съд.
Антон Ходасевич , в. Независимая газета
