Путин и Лукашенко успяват умело да лавират между противоречията на Запада, се казва в статията. И двамата запазват достатъчно международен авторитет и залагат на това, че Западът ще загуби в случай на открита конфронтация.

…Всяко ново посегателство беше последвано от въвеждането на нов пакет санкции. Активите на стотици руски чиновници са замразени, руските държавни компании вече имат ограничен достъп до международните финанси, а западните компании могат да бъдат изправени пред санкции, ако решат да участват в големи инфраструктурни проекти на Кремъл, като газопровода „Северен поток 2“. Но нищо от това не успя да промени поведението на Путин. Подобни мерки най-вероятно няма да сработят и за Лукашенко.

Напротив, санкциите дават възможност на Путин да обвини враждебния Запад за всички проблеми на Русия и да се представи като защитник на родината, защитавайки я от чужда агресия.

„Китай и Русия ясно изразиха отказа си да толерират намесата на Запада в това, което смятат за свои вътрешни работи“, заяви сър Антъни Брентън, който е бивш британски посланик в Русия. — Санкциите се превърнаха в своеобразна модерна форма на примамка на мечки. Те просто добавят към яростта на мечката и оставят на дразнещите удоволствието, че нараняват.»

Междувременно Путин и Лукашенко успяват умело да маневрират. Те запазват достатъчен международен авторитет, за да обсъдят например бъдеща среща на върха с Байдън. И Путин, и Лукашенко залагат, че Западът може да загуби твърде много в случай на открита конфронтация. От своя страна Западът продължава да се надява, че нарастващите икономически очаквания ще увеличат желанието за свобода и промяна сред руската и белоруската младеж, а Западът не иска да ги лиши от това желание, унищожавайки икономиките на тези две страни и провокирайки бурна националистическа реакция. Това е много деликатен баланс и всяко ново отравяне, хакерска атака и международен пиратски акт ни доближава до факта, че следващият сезон на напрежение може да се превърне в нова мащабна студена война.

Петя Паликрушева