След първата среща на върха на американския президент Джо Байдън и неговия южнокорейски колега Мун Дже Ин, проведена на 21 май във Вашингтон, северноамериканската държава обяви, че ще премахне ограниченията си върху възможностите на балистичните ракети в Сеул, като им позволи да имат неограничен обхват и товар.
Според Том Фоуди, британски политически анализатор и експерт по международни отношения, „неотдавнашната среща е на първо място повратна точка, защото бе официалното начало на опитите на Вашингтон да включи Сеул в анти - Китайски съюз ". Белият дом се опитва да подтикне Мун Дже-ин да поеме поредица от ангажименти срещу азиатския гигант, както може да се заключи от общата съвместна декларация, в която се споменава „свободен и отворен индо-тихоокеански регион", „свобода на корабоплаването в Южнокитайско море", а също и "стабилност в Тайванския проток", каза той.
Освен това, чрез премахване на ограниченията за ракетите, Южна Корея вече има право - ако желае - да постави Китай в обсега им и да увеличи военното си влияние, ключова част от американската стратегия за ограничаване, каза американският експерт.
Фоуди обясни, че не е изненадващо, че Сеул изпитва някои неудобства да поеме по този път, тъй като страната има широки икономически отношения с Китай, който е най-големият й партньор за внос и износ. Дори когато преди година САЩ поискаха от своя съюзник да забрани на Huawei да използва своите 5G мрежи, Южна Корея просто игнорира исканията на САЩ.
От своя страна Китай също е „много чувствителен" към Сеул, който се обръща срещу него. Когато САЩ и Южна Корея се договориха през 2016 г. да инсталират системата за противоракетна отбрана THAAD, с усъвършенствани радари, Пекин счете собствената си национална сигурност в опасност и "наказа" азиатския си партньор с поредица санкции, свързани с търговията и туризма, заяви политическият анализатор.
Специалистът добави, че въпреки схващането, че Северна Корея е истинският съюзник на Китай, „нещата не са само черни или бели". След края на Студената война китайската външна политика се отдалечи от безусловната подкрепа за Северна Корея, за да се съсредоточи върху осигуряването на стабилност на полуострова и поддържането на проспериращи отношения с Юга. Ядрената програма на Пхенян бе спорната точка между тях и за известно време Пекин дори си сътрудничи с Вашингтон при прилагането на строги санкции, които принудиха Ким Чен-ун да преговаря, припомни Фоуди.
Постоянството на Северна Корея обаче е важно за Китай като стратегическа противотежест на САЩ и като „друга комунистическа държава". Сега, когато САЩ се опитват да привлекат Сеул в антикитайски блок, това може да накара Пекин да преосмисли отношенията си с Пхенян, каза експертът. Няколко дни след срещата на върха китайският външен министър Уанг Йи отиде директно до посолството на Северна Корея в Пекин и се срещна с посланика. Той потвърди, че „Китай винаги е разглеждал отношенията си с Корейската народно-демократична република от стратегическа гледна точка и задълбочава приятелството и сътрудничеството в дългосрочна перспектива".
Според Фоуди, „Северна Корея за Китай ще придобие съвременна значимост пред лицето на стратегическата конкуренция". Въпреки че Пекин не иска да се откаже от "изключително доходоносните" отношения със Сеул, ако Северна Корея придобие ново значение, невиждано след Студената война, традиционната китайска политика на "баланс" между двете Кореи ще трябва да бъде преразгледана до известна степен, за да отговори на новите стратегически реалности.
Ким Чен-ун вероятно е наясно с това и ако усети, че неговото собствено влияние върху Китай се увеличава, той ще бъде много заинтересован да поиграе с тази ситуация и да получи повече отстъпки от Пекин. "В този случай Корейският полуостров ще е на ръба да се превърне в гореща точка на Студената война, като двете сили се опитват да упражнят влияние върху съответния си партньор", заключи той.
